Водата е цял един свят. Свят, събиращ се само в една малка капчица, същевременно, голяма и ценна по своето значение. Това вълшебство на природата пази и съхранява красотата и живота на нашата планета.
Водата е нашето съкровище, тя ни дава всичко от себе си и ние сме длъжни да я пазим, за да и благодарим по този начин. Тя е нашият живот, а много от нас, злоупотребяват с нея. Но ще дойде време и ще се замислим и ще разберем, че сме изчерпали вече това съкровище, а заедно с него и самите себе си. Даже вече се замисляме....
Ледниците постепенно започват да се разтапят и ако се разтопят напълно, тогава всичко ще потъне във вода. Но дали всъщност ние самите не можем да променим това? Да можем, разбира се!
Човечеството би трябвало да осъзнае своята роля за поддържането на хармоничното единство между нас самите и водата. Нека спрем да я замърсяваме и унищожаваме чрез изхвърлянето на отпадъци във водоемите и използването на водата в бита.
Не виждате ли хора, че сечем клона, на който седим?! Макар да не виждате как майката природа и дъщеря и - водата, мълчаливо и тъжно ни гледат. Природата се опитва да ни вразуми като всяка майка своето дете. Водата иска да се спаси, но за да стане това, ние трябва да и помогнем. Отдавна сме изгубили чувството, че сме част от голямото семейство на Вселената. Всичко има на нашата прекрасна планета: красиви птици и животни, сочни плодове, красиви растения... Но за да продължи да го има всичко това, ни е нужна водата. Много от организмите живеят във водата, в морето. Шумът на вълните, гласът на чайките, мирисът на водорасли - това е толкова скъпо и родно! И морето дава много на човека. Намираш спокойствие сред водите му, особено ако си морско чедо. Но колкото и благородна да е Земята, колкото и благородна да е водата, те няма безкрайно да търпят едно безобразно отношение. Те започват да отмъщават. Те ни го връщат. Пресъхват или напротив, преливат реките, все повече се срещаме с предизвикателствата на бурните вълни, вулканите сипят лава, а урагани и тайфуни връхлитат върху домовете ни. Ние не се замисляме, че утре децата ни няма да могат да ползват пълноценно благата на Земята, че човешкият живот е застрашен. Ние като че ли сме много алчни и това качество ни заслепява, стремежът към повече богатства може да се окаже гибелен за синята планета. Равновесието и хармонията между нас хората и водата ще спаси Земята и света.
Водата, мисли, водата чувства, водата вижда. Да, правилно ме чухте..........вярно е! Замислете се в обикновените неща. Затова е важно да следим какво изричаме. С негативните си мисли човек дори може да отрови всичко, което съдържа макар и в минимални дози вода.
Когато пием вода, трябва да го правим с добри мисли. Ние ще спечелим от това. Всички хранителни продукти, особенно пресните, съдържат голямо количество вода. Точно затова много народи се молят преди да се хранят. След молитва всяка храна става лекарство за нас.
Има ли връзка между водата, луната и човека? Е, отговора е един-да има връзка и това е душата. Водата има мисъл, водата има чувства, водата има емоции, проявления....тя е нещото, което съдържа емоциите, чувствата и мисълта у един човек. Водата е тази, която ни дава сила за да живеем.... Водата е нашият Господар, а ние сме нейни гости. За да бъдем човеци, за да се движим, за да живеем и чувстваме - нещото, което ни прави уникални и различни от всички останали същества във Вселената...То това е нейно величество Водата.
