Н а 14 септември започва най-голямата среща на световни лидери в историята (UN.org/summit2005), чиято цел е да се изработят нови подходи към бедността, глобалната сигурност и правата на човека през XXI век.
60 години след създаването на световната организация членуващите в ООН (UN.org) 191 държави обаче са все още разединени по редица ключови въпроси, коментира "Ройтерс" и изброява основните спорни области:
* Развитие - Проектодокументът определя срокове за намаляване наполовина на нищетата в най-бедните от бедните държави, осигуряване на начално образование за всички, съкращаване на смъртните случаи при раждане и намаляване наполовина на разпространението на СПИН до 2015 г.
САЩ обаче са против поемане на каквито и да било ангажименти за увеличаване на чуждестранната помощ.
* Съвет по правата на човека - По-малка група държави да заседава в продължение на една година по въпросите за правата на човека вместо сегашната Комисия по правата на човека. Това е основно искане на западните държави, които настояват членовете на тази група да се одобряват с мнозинство 2/3 от Общото събрание.
Редица развиващи се страни обаче не одобряват критериите за членство в този съвет и изискваното мнозинство от 2/3.
* Неразпространение на ядреното оръжие - Съгласно проекта разпространението на атомно оръжия и рискът, че терористи могат да се сдобият с неконвенционални оръжия, са най-големите заплахи за мира.
САЩ и някои други държави обаче искат текстовете за ядрено разоръжаване да отпаднат за големите сили.
* Тероризъм - Проектът гласи, че атаките срещу цивилни и невоюващи "не могат да бъдат оправдани".
Ислямските държави обаче се страхуват, че това може да ограничи правото на съпротива срещу чуждестранна окупация.
* Комисия за укрепване на мира - Тя ще има за цел да помага на държавите, където е имало конфликт. Водещи западни държави настояват комисията да бъде контролирана от Съвета за сигурност.
Развиващите се страни обаче искат тя да докладва пред Общото събрание, където те имат мнозинство. Техният аргумент е, че те трябва да имат глас при определянето на приоритетите.
* Задължение за защита - Концепцията, лансирана от Канада и други западни държави, както и от правозащитни организации, предвижда различни видове намеса в страна, където има случаи на геноцид или военни престъпления.
Африкански държави като ЮАР подкрепят предложението, но други развиващи се страни смятат, че това би предоставило оправдание на големите сили да се намесват във вътрешните работи на страните.
* Реформа в управлението на ООН - Западните държави, вкл. САЩ, искат да дадат повече правомощия на генералния секретар, да се разширят органите за наблюдение и да се наемат повече независими одитори.
Развиващите се страни обаче се опасяват, че ще загубят влияние в Общото събрание, както и постове в ООН.
