П омните ли, че имаше един малък датски вестник, който създаде голям проблем с едни карикатури. Едва ли го помните. Казва се "Юландс постен". Но иначе се сещате каква каша стана с рисунките на Мохамед по целия свят.
У нас тогава само едно издание препечата всичките 12 карикатури на пророка. Но и това вече може би се е забравило. Вчера същият вестник публикува нови 12 карикатури. Сега да обясним за какво горе-долу става въпрос, защото едва ли много хора са го видели.
На две страници са отпечатани рисунки на наши автори, повечето насочени персонално към либийския лидер Муамар Кадафи. Има две-три, които би трябвало да осмиват либийската съдебна система, а се намират даже и такива, които може да се тълкуват като обидни за ислямската жена и общество. Въобще много смешно! Разбираме от бележката във вестника, че е имало специален конкурс за това. Не разбираме обаче друго.
Защо точно сега?
За тия седем години, откакто се влачи драмата в Либия, сме имали не един и два повода да сме недоволни, оскърбени и гневни на джамахирията. Но към днешна дата този конкурс изглежда отчайващо закъснял. Защото, макар медиците да са още в затвора "Джудейда", много неща се промениха.
Смъртните присъди бяха отменени. Водят се деликатни преговори, които са към своя край. Високопоставени западни, български и либийски дипломати обявиха, че скоро проблемът ще бъде разрешен и българските медицински сестри ще се завърнат в родината.
За първи път от много време насам наистина има надежда да бъде сложена точка на една история, продължила мъчително дълго. И изведнъж на някого му хрумва "гениална" идея как да омаца всичко.
Естествено, няма как да плеснем и да кажем: "Е, виж к\'ви пичове са в тоя вестник, как хитро са се сети ли за тая работа! Браво!" Аз лично бих се учудил, ако се получат такива оценки.
Първо, защото да копираш идеята на един малък датски вестник, прочул се с излишна провокативност, не е много гениално. Не че да се плагиатства е кой знае какво престъпление. Ама някак си не е оригинално.
Второ, в страна като България, когато си направил нещо без разумно обяснение винаги рискуваш
да те заподозрат в политически игри
Вчера, когато тези 12 карикатури бяха отпечатани, чух няколко мнения на колеги журналисти. Мнозина си обясняват тази история като опит за удар срещу президента Първанов. Логиката е ясна. От миналата година държавният глава е много тясно свързан с проблема в Либия. Особено след посещението си в Триполи и разговора му с полк. Кадафи.
Вътрешнополитическите наблюдатели смятат, че ако случаят с медиците бъде разрешен скоро, както се твърди, това би донесло немалко дивиденти на Първанов в предстоящите президентски избори.
Определени среди обаче биха предпочели това да не става. Не че те не милеят за нашите сестри. Милеят, разбира се! Ама защо пък да ги пускат точно сега. Нека да ги позадържат малко в затвора, докато минат изборите.
А как да се скараме с Либия, така че да поотложим хепиенда
с няколко месеца или година? Много лесно - атакуваме нейния лидер. Рисуваме го със свински крачета или гол, само по касинка. Така е, щом си другарува с Първанов.
Представяме либийските съдии като капути пет дена преди делото. Нахлузваме презерватив на главата на жена с фередже. Ами да! Що да не запалят и нашето консулство в Бенгази. Там са си религиозни...
Да оставим Кадафи, но все пак има неща, с които не е подходящо да се бъзикаме. Но така ще се върнем на разговора за карикатурите на Мохамед и за безсмислието на някои прояви, представени като свобода на словото и печата.
Колеги, недейте така! Трябва да има нещо свято все пак. Първо Мохамед, сега Кадафи. Утре и на ген. Борисов ще посегнете!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!