Майката на Ванеса Мей - Памела Никълсън, също бе наоколо. Тя е автор на аранжиментите на Вивалди, Пиацола, Бах и Стинг, включени в програмата на концерта довечера. Така класическата музика ще ни накара да затанцуваме в ритъма на тангото и рока. На сцената ще се качат специалните гости Жилберто Перейра (бандунино) от Аржентина и Антон Колоденко (контрабас) от Украйна. В шоуто ще участват още Людмил Ангелов (пиано), Стоян Янкулов (ударни) и Живко Петров (клавишни). Ще звучат парчета от албума на "Лауреат" - "Пълно потапяне", изпълнени със специална хореография.
Памела Никълсън се похвали, че творбите на Бах ще звучат като ирландски танц. Максим пък сподели, че му харесва у нас, но се страхува да не се влюби в българка. След концерта "Лауреат" заминават на турне в Испания.
Изложба на котленски килими се открива в Музея на текстила в Сливен, съобщава "Дневник". Избрани са типични за котленското килимарство произведения. 12-те модела са работени от края на XVIII до края на XX век. Най-старият от тях - "Динени кори", е на 200 години.
Панаирът на книгата тази година е от 15 до 19 май, съобщава "Монитор". Сред участниците са книгоразпространители, рекламни агенции и дистрибутори на печатни и електронни издателски продукти. На 700 кв. м изложбена площ ще бъде показана най-новата продукция на български език. Щандовете ще работят за посетители от 10 до 19 ч, а входният билет ще е 1 лв. На 17 май ще бъде връчена наградата "Бронзов лъв" за най-добре издадена книга. Номинирани са 30 заглавия. Свои отличия връчва и "АКТ Софт" за най-добра корица на книга и за най-оригинална идея за оформление на томчета. Организатори на форума са Националният център за книгата при културното министерство и НДК.
Прочутият полски режисьор Йежи Кавалерович е специален гост на тазгодишното издание на традиционния Салон на изкуствата, който стартира в събота в НДК и ще продължи до 1 юли. Кавалерович ще дойде у нас специално за българската премиера на новата версия на "Кво вадис" по прочутия едноименен роман на Сенкевич, пише "Сега".
По традиция и тази година в рамките на форума ще текат разнообразни събития, засягащи почти всички жанрове. Два нови български филма ще имат своите премиери в Салона на изкуствата. Единият е "Асистентът" на Илия Костов с Васил Василев-Зуека в главната роля, а другият - "Подгряване на вчерашния обед", копродукция на България и Македония, е игрален дебют на кинодокументалиста Костадин Бонев.
В НДК ще бъде показан и сниманият у нас американски "Портретът на Дориан Грей" по Оскар Уайлд с режисьор Дейвид Розенбаум.
Аристократката Габриела фон Хабсбург ще се представи със скулптурни творби на откритата от днес изложба в Галерията за чуждестранно изкуство, съобщава "Новинар". Наследничката на прочутата династия е завършила Художествена академия в Мюнхен, работила е в САЩ и е излагала във Вашингтон, Мюнхен, Петербург, Страсбург, Рига, Ла Валета, Москва, Скопие. В нашата галерия творбите й ще съжителстват с живописните платна на Николаус Хил.
Националният исторически музей почита Паисий Хилендарски с изложбата "240 години "История славянобългарска", съобщава "Монитор". Събитието отбелязва и 280 лета от рождението на автора. В експозицията ще бъдат представени няколко преписа на томчето. Сред тях е копие, открито през 1998 г., което повтаря дословно Зографската чернова. Учени смятат, че това е първият препис, направен лично от Паисий. Показан е още преписът на Алексий Велкович от Самоков от 1771 г.
Един от най-големите диригенти на нашето време Херберт фон Караян е коленичил пред Анна Томова-Синтова на сцената на Залцбургския фестивал през 1983 г. Това може да се види на една от многобройните фотографии в изложбата "Нови погледи", която се открива днес в Софийската градска художествена галерия със съдействие на Столичната община и ще продължи до края на месеца, пише "Новинар".
На снимките ще разпознаем още Алексис Вайсенберг, Катя Ричарели, съпругата и приятелите на маестрото. На закачлива фотография в Китай той е запечатан, размахал клечици за хранене вместо диригентска палка.
След като миналата година галерия "Мелон" представи "Български класици", тази година тя - случайно или не - прави втора стъпка в същата посока, този път с изложбата "Старите майстори", съобщава "Сега". Независимо дали организаторите са го искали, с продължението на темата за несъвременната българска живопис те, освен че показват всички тези рядко виждани творби, карат посетителите да си задават най-различни въпроси, между които и този за иронията на съдбата в живота на твореца.
Причина за това е може би фактът, че разликата между качеството на картините и от двете събития не е съществена. По-скоро - както се убеждаваме от видяното - тя е символична. Въпреки че в миналогодишната експозиция бяха представени творби на известни имена - така наричаните "класици", а изложбата "Старите майстори" е в известен смисъл нещо като български "ъндърграунд" в изобразителното изкуство.
На сегашната експозиция любителите на изящното могат да се уверят в свежестта, искреността и дълбочината на внушението на платната на представените двайсетина автори, между които Никола Танев, Йордан Гешев, Станьо Стаматов, Марио Жеков, Дора Кънчева и други. Както и в баналната истина, че в изкуството няма нищо по-важно от вътрешното око на твореца.
