Евтината работна ръка формирала класата на "аутсайдерите" в Европа

Д анните, според които близо половин милион източноевропейски работници са се установили във Великобритания след последното разширяване на ЕС през 2004 г., фокусираха вниманието на обществеността върху вероятните отрицателни последствия за равнището на безработицата в страната.

При този подход обаче се пренебрегва една по-дълбока и устойчива промяна, настъпваща в пазарите на труда в отделните държави от ЕС, включително британския: зараждането на "нови аутсайдери" - новата евтина работна ръка.

По традиция коментатори говорят за противопоставяне между съгласуваните пазарни икономики на страните от социална Европа, от една страна, и гъвкавата пазарна икономика на САЩ и Великобритания, от друга.

Социална Европа представя висококачествена, изработена от висококвалифицирани работници продукция с висока добавена стойност, сочат аргументите.

В контраст с нея със своята либерална икономика САЩ са страната на нископлатените, неквалифицирани работници, голяма част от които са незаконни имигранти.

Само че "евтината работна ръка" стана за социална Европа толкова важна, колкото и за либерална Америка - европейските икономики днес я използват точно толкова, колкото и САЩ.

Разликата е единствено в начина, по който се сдобиват с нея - като подпомагат т. нар. нестандартна заетост (включително назначаване на незаконни имигранти). Те са новите аутсайдери.

За да стане ясна политиката на евтиния труд след "златния век на социалната демокрация" през 70-те години, най-уязвимият слой от пазара на труда трябва да се раздели на две структурни групи: "стандартно заетите" и работниците, причислени към "нестандартната заетост".

Стандартната заетост включва т.нар. "постоянни работни места" (работа на постоянен трудов договор). Нестандартната заетост се отнася до назначенията на временен трудов договор и договор за почасова работа.

Евтиният труд при стандартната заетост (слабо разпространен в Европа, но често явление в САЩ) привлича силно вниманието. Но евтината работна ръка при нископлатената, нестандартна заетост е пренебрегвана. Като се вземе предвид и тази подгрупа, приликите между Европа и Америка стават очевидни.

Изследване, осъществено в три страни, илюстрира развитието на сегмента "евтина работна ръка". Резултатите вероятно ще изненадат онези, които мислят, че социална Европа не е склонна да използва такъв вид трудова сила.

САЩ са класически пример за либерална пазарна икономика, където близо 37% от работната сила може да бъде категоризирана като "евтина".

Но социалната пазарна икономика на западноевропейските страни не се различава особено. В действителност в Германия делът на евтината работна ръка - 43%, е по-голям, отколкото в САЩ, а дори и Швеция регистрира в този сегмент (общо с отделните му подгрупи) 34% от работната сила.

Ясно е, че европейската пазарна икономика се нуждае от евтина работна ръка точно толкова, колкото и либералната пазарна икономика. За жалост статистика за незаконната имиграция или няма, или е недостоверна.

Очакванията ни са, че включването на надеждни измервания в анализите за работниците имигранти ще доведе единствено до увеличение на процента на евтината работна ръка в страните от ЕС, с което ще се засили приликата със САЩ.

Защо тогава е от значение, ако високото ниво на евтина работна ръка идва от нестандартната заетост в Европа? Това е важно, защото формирането на нови аутсайдери представлява предизвикателство за политическите партии от целия идеологически спектър по три свързани един с друг начина.

Първо, левите партии може по традиция да се нуждаят от гласовете на нископлатените работници, но се страхуват да не отблъснат основните си привърженици, които се чувстват икономически уязвими.

Второ, десните партии се изкушават да използват увеличаването на евтината работна ръка за подхранване на популистките тревоги около законната и незаконната имиграция.

А накрая и най-същественото: нископлатените работници, осъдени да се лутат в този идеологически вакуум, вероятно ще се чувстват все по-изолирани от нормалните пътища за политическо асимилиране и интеграция, особено при наблюдаваното нарастващо неравенство.

Структурата на трудовия пазар може да накара работниците от категорията на нестандартната заетост да се отвърнат от демокрацията, подривайки легитимността й като система, свързвана с икономическа закрила и политическа интеграция.

Това разделение скоро ще бъде подложено на политическа проверка, например при предстоящите общи избори в Швеция и изборите за президент във Франция догодина.

Политическата дилема, пред която са изправени партиите от целия политически спектър, се отнася до избора на модел, който трябва да се лансира. В много отношения съществуващите възможности се оказаха неуспешни.

Либералният модел се проваля, защото евтината работна ръка е включена в стандартната заетост, но си остава незащитена, а социалният модел отпада, тъй като, поне досега, насърчаваше делението на местна работна ръка и "аутсайдери", приравнявайки нископлатените работници с втора категория граждани.

Решаването на дилемата с евтината работна сила е предизвикателство, пред което са изправени правителствата на всички индустриализирани демократични страни.