"Кой ще опъне дългите уши на държавата?", пита "Сега". Вестникът посочва, че като подслушват журналисти и огласяват този факт, властите всъщност предупреждават техните източници на информация да си затварят устата.
За да се лиши обществото от важна за него, но "чувствителна" за властите информация, ударът се насочва срещу източниците. В този смисъл е изненадващо мълчанието на премиера Сергей Станишев и омаловажаването на проблема от президента Георги Първанов.
Подкрепата им за Държавната агенция "Национална сигурност" в тази ситуация в най-невинния случай е късогледство, подчертава "Сега".
"Труд" обаче цитира председателя на Държавната агенция "Национална сигурност" Петко Сертов: "Залагам си оставката, ако има следени журналисти".
"Залагам си оставката, ако има подслушвани или следени журналисти от медии, членове на Съюза на издателите в България и на Съюза на българските национални електронни медии", уточнил Сертов пред ръководствата на двата съюза вчера.
С писмо, подписано от Тошо Тошев и Радосвет Радев, шефовете на водещите български медии поискаха спешна среща с председателя на ДАНС във връзка с изнесени данни, че агенцията е подслушвала журналисти от всички медии в разработка под името "Галерия".
"Разработка "Галерия" има, но тя не е за следене на журналисти във връзка с тяхната работа", подчертал Сертов и уверил, че няма политическа поръчка, свързана с медиите.
"Подслушват много. Без ефект и контрол", пише в "24 часа" Слави Ангелов. Посочва се, че през последната седмица се е разбрало съвсем ясно, че подслушването и засичането на телефони не са само неефективни, но и без сериозни гаранции срещу злоупотреби.
Според автора единствената гаранция може да бъде парламентарна комисия от прецизно проверени хора, която на всеки 3, 6 или 12 месеца да проверява точно колко телефона са подслушвани, колко разпечатки на номера са правени и дали те са описани прилежно в документацията.
Но най-добре е, според Ангелов, МВР да разчита на реални агенти и по-малко на специални разузнавателни средства.
"Нека ДАНС и да арестува депутати, но само по закон", казва в интервю за "24 часа" Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО.
Според него има логика, че целият шум в последните дни около ДАНС е малко или много, за да се отвлече вниманието от някои нейни операции. И настоява, че на специалните служби не трябва да се пречи да си вършат работата, включително ако се наложи да подслушват, разработват и арестуват депутати, стига да е направено законно.
"Още като се създаваше ДАНС, предложих да има парламентарна комисия за контрол над службите и да я оглави опозицията. Само така ще има гаранция, че не се ползват за политически цели", допълва Каракачанов.
"Брюксел следи отблизо скандала с ДАНС", отбелязва "Дневник". Говорителят на Европейската комисия Марк Грей заяви вчера, че Брюксел следи отблизо събитията около ДАНС.
Помолен да коментира твърденията на български политици, че са следени журналисти, той напомни, че принципите на независимата журналистика са от огромна важност за ЕС, но направи уговорката, че не може да коментира случващото се, преди да се изясни ситуацията.
"Миков и Сертов не се явиха в Народното събрание", съобщава "Земя". Вътрешният министър Михаил Миков и шефът на ДАНС Петко Сертов не се явиха в парламента вчера и възложиха на Касим Дал да прочете доклада им по случая с пребития журналист Огнян Стефанов.
Депутатите от опозицията очакваха двамата да пристигнат лично в Народното събрание, за да отговорят на техните въпроси. ДСБ, БНД и ОДС протестираха срещу писмения доклад на Миков и Сертов, защото на народните представители не била предоставена никаква съществена информация.
"Първото дело от МВР скандала приключи скромно", отбелязва "Сега". Едно от делата, които бяха образувани след МВР скандала, разтърсил държавата през пролетта и довел до оставката на вътрешния министър Румен Петков, приключи на първа инстанция вчера.
Година и половина условно нареди Софийският военен съд на бившия заместник-директор на ГДБОП Иван Иванов. Съдът го призна за виновен за злоупотреба с власт и служебно положение и съставяне на документ с невярно съдържание.
"Кабинет и парламент вдигат рейтинга си според НЦИОМ", пише "Труд". С 5% расте одобрението към парламента и с 2% към кабинета, сочат резултатите от националното представително проучване на НЦИОМ, проведено между 19 и 25 септември.
Към момента една пета от българите харесвали правителството си, а близо две трети не искат предсрочни избори.
Нямало съществена промяна в личните рейтинги на политиците. Столичният кмет Бойко Борисов е лидер с 60 на сто. Следва президентът Георги Първанов - 50,8%.
Ако в близките дни има избори за народно събрание за ГЕРБ биха гласували 26,4%, за БСП - 16,7%, за ДПС - 8,3%, за "Атака" - 8,2%. Това са партиите, които биха влезли в парламента, ако изборите са сега.
"Бюджетният излишък расте с 400 млн. лв. на месец", е водещо заглавие в "Сега". Бюджетният излишък продължава да расте с бурни темпове и към 31 август вече възлиза на 4,631 млрд. лв., което е пореден рекорд. В края на юли превишението на приходите над разходите бе 4 219,1 млрд.
Това означава, че само за 31 дни излишъкът се е увеличил с нови над 400 млн. лв. Офертата на правителството за подялба на "излишните" бюджетни пари от вчера се обсъжда в парламента. За разлика от миналата година ползвател номер едно е социалното министерство, следвано от новата пътна агенция.
Кабинетът "Станишев" предлага депутатите да одобрят харченето на общо 1,556 млрд. лв. в оставащите десетина седмици до края на годината. Намерението е това да стане на две фази - първо да се раздадат 1,206 млрд. лв., а ако няма неприятни бюджетни изненади - още 350 млн.
"Станишев, бъди мъдър и не пипай излишъка!", призовава от страниците на "24 часа" Добромир Гущеров, депутат от БСП и член на бюджетната комисия в парламента.
Той е категоричен, че няма да подкрепи предложението за изразходване на бюджетния излишък. Не заради това как е структурирано, а защото в тази незапомнена финансова и икономическа криза да харчиш тези пари е много опасно.
Гущеров предлага отлагане поне с шест месеца, за да се види как ще се развие световната криза, как засяга страната ни и какви са механизмите за овладяването й. Ако потърсим и политическата страна на въпроса, разумното действие е отново в изчакването, защото точно това ще е силна индикация към населението и към бизнеса за загрижеността на правителството.
"Богатите плащат 90% от данъците", твърди "Стандарт". Това сочели данни от Националната агенция за приходите.
