М оже ли Косово да извоюва независимост без мълчаливото съгласие на Русия? Има ли хуманитарно и политическо решение на трагедията в Дарфур, без бърза проява на добра воля от Китай?
Дори и тези две кризи да нямат нищо общо, тяхното решаване ще зависи до голяма степен от начина, по който двете постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН използват правото си на вето.
Фактът, че се прави сравнение между способностите на Китай и на Русия да парализират две големи международни инициативи, сам по себе си не е кой знае колко важен.
Той обаче помага да бъде разбрана по-добре протичащата промяна в международната система, която е
пряка последица от относителния упадък на американската мощ
От тази гледна точка задълбочаването на хаоса в Близкия изток е едновременно възможност и риск за Русия и Китай и може да ги накара да дефинират ролята, която искат да изиграят в света, както и облика, с който искат да се представят пред него.
Големият въпрос сега е: дали Русия напредва с гигантски стъпки в неправилната посока, докато Китай върви с мравешки стъпки в правилната посока?
На пръв поглед Русия и Китай създават впечатлението, че са поели по един и същ път, заявявайки с гордост, че са се върнали на световната сцена. Но тази гордост не означава едно и също нещо за тези две страни.
За Китай, силно уверен в себе си, връщането на световната сцена означава заемане на водещо място в световната история след повече от 200 години отсъствие.
В края на XVIII век Китай стана най-големият производител в света на промишлени стоки. В собствените си очи той е средище на цивилизацията, с което не може да се мери друга азиатска държава, та дори и друга държава в света.
Подновената самоувереност на Китай
се основава на забележителните му икономически постижения, които се дължат не на природните му богатства, а на висока производителност и творческо мислене.
Въпреки политическите, социалните и икономическите напрежения, в Китай има един фактор, който стопля сърцата и вдъхва усещане за напредък - това са летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г., които ще дадат възможност на страната да покаже на света измеренията на своя прогрес.
Освен това, с изключение на въпроса за Тайван, Китай е достатъчно стабилен в системата на международните отношения. Той е търпелив играч, който смята, че има всички основания да действа и да бъде възприеман като втора световна сила.
За разлика от Китай Русия не е така сигурна в световното си влияние. "Ревизионисткото" и взривоопасно негативно поведение на Русия в навечерието на последната среща на върха на Г-8 изразява неудовлетвореността на Кремъл.
Тъй като си дават сметка, че вече не са толкова силни, главно в демографски и икономически план, руснаците чувстват, че трябва да положат повече усилия.
За тях твърдението, че Русия се завръща, означава, че унизителните години на Борис Елцин са приключили и че отношението към Русия трябва да бъде като равен с равен, най-вече откъм САЩ.
Руснаците не изпитват носталгия към самата Студена война,
а към международния статут, който загубиха в края на този конфликт. Тъй като Америка вече не е "хиперсила" и няма стратегически съперници, Русия отново иска да се представи за свръхсила - претенция, която обаче не е подкрепена от действителността.
За разлика от китайците, руснаците не произвеждат икономически блага, а експлоатират енергийните и минералните си богатства. Освен това те още не са съвсем наясно какво място заемат в света.
Няма да е изненада, ако Русия се окаже разкъсвана в културен и политически план между Европа и Азия, ако се поддаде на мрачен нарцисизъм, когато прави прочит на миналото си и планира бъдещето си, ако започне да действа отсега нататък като "ревизионистка" сила.
Напълно естествено е руснаците, дълбоко недоволни от идентичността си, да поискат промени, които да ги успокоят и да им върнат гордостта.
След като преди по-малко от 20 години Чехия и Полша бяха в руската сфера на влияние, руснаците сега не могат да се примирят, че САЩ налагат едностранно своята система за сигурност в тези страни.
Разбира се, в своите преценки за Русия и Китай западняците, преди всичко европейците, проявяват пристрастия. "Ние" имаме склонност да бъдем по-малко взискателни към Китай, отколкото към Русия, защото смятаме Русия за част от Европа, поне в културен аспект.
Следователно културата на физическото насилие и на словесната провокация, които се налагат все по-силно в Русия на Путин, ни притесняват много повече.
В същото време сме склонни да съдим за китайските деяния от дистанция, ако не и с безразличие. Но
разликите между Русия и Китай могат да се стопят още утре,
ако влошаването на ситуацията в Близкия изток породи чувство на колективна отговорност сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.
Фактът, че Русия и Китай се възползват от растящите трудности на САЩ, от ивицата Газа до Кабул, е едно, а съвсем друго ще бъде, ако ситуацията се влоши до такава степен, че да дестабилизира целия регион.
Всъщност задълбочаващите се проблеми в Близкия изток могат да наложат на Русия и Китай умереност и да ги накарат, преценявайки ходовете си, да мислят не какви проблеми да създадат на Запада, а каква позитивна и стабилизираща роля могат да изиграят в световния ред.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!