Проф. Милен Семков, автор на предговора към българското издание на "Моята борба", в "Забранителите на книги са истинската опасност", в. "Монитор", 21 януари 2002 г. (изисква се регистрация)
"Смешно е да пишете, че "Моята борба" струвала колкото "половин месечен пенсионерски доход", тъй като никъде не е казано, че тази книга е задължителна за пенсионерите. За тях са задължителни, според мен поне, парното, токът, лекарствата, безплатният градски, та дори и всякакъв друг транспорт, понеже пенсионерите принадлежат към едно безмилостно и нечовешки ограбено поколение. Без да се отклоняваме, само държа да отбележа, че тъкмо при "братята американци" книгата "Моята борба" се продава съвсем свободно и дори влиза в учебните програми по обществени науки на университетите."
Галин Йорданов, главен редактор в издателство "Жар птица" в "Запълване на вакуума", в. "Демокрация", 15 януари 2002 г.
"Моята борба" е документ, но от това не следва, че достъпът да него трябва да е неограничен. Защото преди всичко тази книга е оръжие - идеологическо, но все пак оръжие, което има и документална стойност както пушките и танковете във Военно-историческия музей. Но там, преди да бъдат изложени във витрините, на оръжията им вадят затворите, така че да не могат да стрелят. С книгите-оръжие това не може да бъде направено. И точно по тази причини достъпът до тях на хора, които биха си послужили с тях именно като с оръжие, а не като с документ на злото, следва да бъде ограничен... До книгите оръжие като "Моята борба" не трябва да се допускат непълнолетни граждани, хора с присъди, психично болни. Тези книги трябва да бъдат затворени в библиотеките, да бъдат достъпни най-вече за изследователите, а всички, които ги четат, да бъдат картотекирани като гражданите, които си купуват оръжие. Така полицията лесно ще може да проверява какви са контактите на читателите на тези книги с различни фашистки организации и прочие."
Кирил Василев, "Тяхната борба", в. "Дневник", 7 януари 2002 г.
Всъщност г-н Йорданов иска да изясни едно: че според него Хитлер не е бил по-лош от комунистите, които управляваха Русия и Източна Европа от Втората световна война до 1989 г., убивайки надеждите на много умни млади хора - като самия него. Може да напишете, че главният редактор на издателството е казал, че Адолф Хитлер не навредил на българския народ, за разлика от правителствата, които държат властта от 1945 г. насам, заявява той.
"Плакати на Хитлер провокират слухове и опасения в България", в. "Ню Йорк таймс", 10 декември 2001 г.
"Издателят на "Mein Kampf" в Чехия бе осъден на три години условно за пропагандиране на нацизма. В добавка съдът постанови Михал Житко да плати и глоба от 2 млн. крони (54 000 долара)... Книгата бе издадена през 2000 г. без никакви коментари или разяснения, а 10-хилядния тираж бе изкупен почти мигновено. Последните непродадени 300 екземпляра бяха конфискувани миналата година. Автобиографията на Хитлер е издавана в Чехия през 1936 г., а след падането на комунизма излезе през 1993 г., но в непълен вид и с антифашистки коментар, дело на бившия министър на външните работи на Чехословакия."
Информация на "Асошиейтед прес" от ноември 2001 г.
"Германските власти посочиха, че авторските права на книгата за цял свят (с изключение на САЩ и Великобритания) се държат от Баварската държава и че напоследък това е било използвано да се спре издаването на "Моята борба" в Швеция, Хърватия и Турция. Според баварското финансово министерство в някои случаи издателите са били принуждавани насила да изтеглят отпечатаната книга. В Чехия обаче Михал Житко заяви, че подобно нещо би било намеса във вътрешните работи на чешката държава."
"Mein Kampf" - скандалът в Чехия (статия от 24 март 2000 г. в Central Europe Review, на английски)
