Ако те живеят извън страната повече от 183 дни през една календарна година, ще имат възможност да не заплащат здравноосигурителни вноски за съответната календарна година, ако предварително са подали заявление за това до Националния осигурителен институт (НОИ), информира правителствента пресслужба.
След окончателното си завръщане в страната те ще могат да възстановят здравноосигурителните си права след изтичане на шест последователни месеца, през които са им внасяни вноски по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване.
Самоосигуряващите се, пребивавали в чужбина, ще могат да възстановят здравноосигурителните си права, след като заплатят сума, равна на 12 вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния размер на осигурителния доход, регламентиран със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Според другите текстове в промените за медицинска помощ ще плащат само онези, които през последните 15 месеца не са заплатили повече от три здравноосигурителни вноски.
Съгласно действащата в момента правна уредба самоосигуряващите се, които не са внесли три вноски, губят здравноосигурителни права, припомнят от пресслужбата на кабинета.
Предвижда се възможност хората, които към настоящия момент дължат повече от три вноски за здраве, да възстановят осигурителните си права до 1 януари 2006 г.
За целта до 31 януари трябва да заплатят еднократно сумата от три здравноосигурителни вноски.
Ако обаче след това до края на 2005-а пропуснат да внесат повече от три вноски, отново губят правата си и следва да заплащат оказаната им медицинска помощ.
С измененията на закона ясно и категорично се определя, че когато човек работи на трудов договор, здравноосигурителните му права не се нарушават, дори ако неговият работодател не превежда осигурителните вноски, обясни вицепремиерът Лидия Шулева.
Със законопроекта се уточнява и кръгът хора, за които дирекциите "Социално подпомагане" ще заплащат здравноосигурителни вноски в съответствие със Закона за социалното подпомагане.
Сред тях се включват се и онези, които отговарят на условията за целево енергийно подпомагане, като доходната граница за достъп до него е значително по-висока, отколкото прилаганата при месечното социално подпомагане - диференцираният минимален доход се увеличава между 35 и 66%.
