Според лекуващите ги лекари хората са извън опасност, тъй като заразата е засечена в началото. Болестта протича с висока температура, подуване на лимфните възли и конюнктивит.
Туларемията се пренася на хората след консумация на храни, до които са имали достъп заразени гризачи. Основният разпространител на болестта са гризачите - зайци, катерици, мишки и плъхове. Възможно е обаче болни животни да са заразили питейната вода или жителите в засегнатите села да са имали достъп до заразено сено. Според специалистите от ХЕИ огнището на заразата е от общ характер, тъй като заболелите са от различни селища, нямат роднинска връзка и контакти.
В селото, от което заболелите са най-много, е спряна водата, предвидена е и дезинфекция. От ХЕИ Перник са категорични, че на този етап няма опасност от епидемия.
Туларемията се появява за първи път през 1914 г. в САЩ. Първите случаи на болестта са регистрирани в областта Туларе, щата Калифорния. По-късно заразата плъзва и в Европа, като най-засегнати са Чехия и скандинавските страни.
В България такава диагноза е поставена при епидемичния взрив през 1997-1998 г. Тогава 46 болни от Пернишко и Сливница са приети в инфекциозно отделение. Почти толкова са били на домашно лечение. Първоначално огнището на инфекцията е била в Мещица. За няколко дни са заболели и жители в Трънско и Брезнишко.
Как да познаем туларемията
Туларемията е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с токсични явления. След като изминат 3 до 7 дни от заразяването, болестта се проявява внезапно. Температурата рязко се покачва, започва втрисане, силно главоболие и болки в мускулите. Лицето и очите се зачервяват. Лимфните възли се възпаляват и увеличават обема си. Появяват се болки в гърлото, дори се развива ангина.
Ако не се открие навреме и не започне лечение, се стига до лимфоденик. Диагноза се поставя само след серологично изследване. Още при първите симптоми обаче трябва задължително да се потърси лекарска помощ. Лечението се извършва с антибиотици и е напълно успешно. Използват сестрептомицин, хлорам феникол, а напоследък и ципрофлоксацин.
След преболедуване човек си изгражда имунитет към инфекцията. За да се предпази от опасната зараза, човек трябва да спазва лична хигиена, да мие редовно ръцете, да пази храната от гризачи, да взима мерки срещу мишки и плъхове в дома си и в мазетата и да не пие вода от водоизточници, за които няма редовен санитарен контрол, препоръчват лекарите.
Заболяването се среща най-често в северното полукълбо. Познато е още като "Заешка Треска".
