Д нес е Четвъртата неделя от Великия пост, чества се паметта на преподобния Йоан Лествичник и на свещеномъченик Василий Анкирски.
Светецът Йоан Лествичник се почита два пъти, защото е един от видните учители на духовен подвиг, а този подвиг е смисъл и цел на поста. Този именит подвижник от шести-седми век е съставител на прочутото съчинение „Лествица“, откъдето идва и прозвището му.
Роден е във втората половина на шести век, но живял толкова скромно в Синайската пустиня, че дори житиеписците му не са намерили достатъчно сведения за това къде и кога е роден, нито дори кога точно е починал. Той живял зрелите си години в първите десетилетия на арабското господство над Палестина, затова е възможно голяма част от паметта за тези години да е насилствено заличена.
Смята се, че светецът произхождал от Сирия. В ранна възраст отишъл на планината Синай и станал послушник на подвижника и мъченик Мартирий, който духовно ръководил младия Йоан. След четири години обучение той станал монах, а вестта за неговите добродетели и мъдрост се разпространила широко. Много монаси и миряни го търсели за съвет. Заради живота си в Синайския манастир е наричан още Синаит.
А след смъртта на игумена, по молба на братята, той приел да бъде игумен няколко години. Желанието му обаче за отшелничество го подтикнало отново да се оттегли в пустинята и да се посвети на духовни подвизи и писане на съчинения.
Най-известно от тях е „Лествица“ (стълба), където в 30 беседи за „стъпалата“ на духовното усъвършенстване е описано извисяването на монаха в добродетелите. Първото стъпало е отричането от светския живот, а последното - съчетаването на добродетелите: вяра, надежда и любов. Ето и една негова мисъл: „Смирението е небесен вихър, който може да издигне душата от бездната на греха до небесните висини“.
Честваме и паметта на свещеномъченик Василий Анкирски. Той бил свещеник в град Анкира (днешна Анкара, столица на Турция) в средата на четвърти век. Това било времето на арианството, което си спечелило поддръжка от императорския двор и започнало да преследва православните вярващи. Затова и свещеник Василий, добре образован и смел защитник на вярата, претърпял много страдания и преследвания от арианите при император Констанций (337-361 г.).
Като голям поддръжник на православието и истински пастир на християнската община в Анкира, той станал цел на арианските стремежи за надделяване. Дори Цариградският патриарх Евдоксий, арианин, му наложил забрана да свещенодейства и едва впоследствие друг събор на епископи в Палестина му върнал правото да извършва светите тайнства.
А Василий не само свещенодействал, но открито изповядвал правата вяра и живеел богоугодно, като разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. А когато престола заел Юлиан Отстъпник (361-363 г.), наречен така заради отказа си от християнството и стремежа си да възстанови езичеството като официална религия, започнало гонение против християните в цялата империя.
Свещеник Василий веднага се обявил срещу това безумие и открито започнал да го изобличава. Същевременно с проповедите си в храма и в частни разговори с вярващите ги утвърждавал във вярата. Затова по нареждане на управителя Сатурнин той бил заловен и хвърлен в тъмница.
Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, той бил уведомен за свещеника Василий и заповядал да го доведат при него. Опитал се да го спечели с увещания и обещания, но светецът само показал твърдост и дори в лицето изобличил императора. Тогава той заповядал да го измъчват, макар да било ясно, че Василий няма да се отрече от Христос и да се върне към идолите. След поредица изтезания го убили мъченически на 28 януари 363 г.
