С ред безкрайните пясъци и кристално чистите води на западноавстралийския бряг се крие природно съкровище – рифът Нингалу. Днес обаче това чудо на живота и цветовете се оказва лице в лице с невидим и безмилостен враг – горещите води на затоплящите се океани, пише BBC.
Когато стане дума за корали и морско биоразнообразие, обикновено вниманието се насочва към Големия бариерен риф – най-голямата коралова екосистема в света и гордостта на източното крайбрежие на Австралия. Но на северозапад, на повече от 1100 километра от Пърт, се простира друг гигант – рифът Нингалу. Това е най-големият крайбрежен риф на планетата и още един обект под закрилата на ЮНЕСКО. Със своите девствени лагуни и изобилие от морски живот, той е магнит за гмуркачи и туристи от цял свят.
От години Нингалу се смята за екологично чудо – място, където рифови акули, манти и китови акули съжителстват сред искрящи корали и подводни гори. Но през последните месеци това райско кътче претърпя сериозни поражения. През 2025 г., под въздействието на продължителна морска гореща вълна, коралите започнаха да побеляват – ясен знак, че екосистемата страда.
„Това е като подводен горски пожар, бушуващ в продължение на месеци“, казва Пол Гамблин от Австралийското дружество за опазване на морската среда. „Абсолютно опустошително. Необичайно. Напълно извън нормата.“
Western Australia’s UNESCO-listed Ningaloo Reef – part of the Baiyungu, Yinigurdira and Thalanyji peoples’ traditional land and sea country – faced one of its worst bleaching events yet earlier this year.
— Australian Geographic (@ausgeo) July 13, 2025
Full article linked below:https://t.co/8zI1AnL6rR
✍️ Carolyn Beasley pic.twitter.com/MqaFbkFPMw
Горещата вълна, която удари Нингалу, тръгна още през 2023 г. от Карибите и премина през Индо-Тихоокеанския регион, оставяйки след себе си сериозни щети. Това е част от четвъртото глобално събитие на избелване на корали, което, според експертите, вече е засегнало над 80% от рифовете по света.
Температурите в Западна Австралия, които обикновено спадат след летния пик, тази година останаха високи и продължиха да товарят кораловите системи. Избелването настъпва, когато коралите изхвърлят микроскопичните водорасли, живеещи в тях – симбионти, които ги хранят и оцветяват. Без тях коралите губят цвета си и, ако стресът продължи, умират.
„Топлата вода нарушава вътрешните процеси на корала, все едно човешкият организъм е поразен от вирус“, обяснява д-р Кейт Куигли от фондация Minderoo. По-необичайното обаче е колко дълго се задържат тези високи температури. Учените са силно обезпокоени, че някои корали може и да не успеят да се възстановят.
This is Ningaloo Reef – once full of life, now ghostly white. For the first time on record, deep corals are bleaching due to an unprecedented marine heatwave. pic.twitter.com/fFMm0NnVJ8
— Minderoo Foundation (@minderoo) February 21, 2025
Екипът на д-р Том Холмс от Департамента по биоразнообразие в Западна Австралия извършва последващи изследвания, за да определи мащаба на щетите. Според него има надежда, че част от избелелите корали ще оцелеят, но „трябва да се изчака“. Нингалу привлича около 200 000 туристи годишно и за тях, разликата в корала е очевидна.
„Беше като да се гмуркаш над труп“, споделя туристката Джена-Рей Кларк. „Всичко беше сиво и безжизнено.“ Местните, които разчитат на туризма за препитание, се тревожат, че посетители ще започнат да избягват района.
Сара Моргило, която работи в опазването на рифа, признава, че хората са емоционално съкрушени: „Някои туристи буквално плачеха, докато излизаха от водата.“ Въпреки това тя настоява, че рифът все още пази красотата си и заслужава да бъде видян – дори и в този труден момент.
Коренът на проблема, подчертават експертите, е глобалното затопляне. По данни на НАСА, океаните абсорбират около 90% от излишната топлина, породена от парниковите газове, а последното десетилетие е най-горещото от началото на индустриалната епоха. 2024 г. беше най-топлата година в историята на измерванията.
Photo spams of WA. Ningaloo reef was incredible. pic.twitter.com/yrA61Av2jc
— Kelly (@Kelly26552573) June 17, 2025
Иронията е, че съвсем близо до Нингалу се намира една от най-големите газови платформи в света – North West Shelf, управлявана от компанията Woodside. Въпреки екологичните тревоги, правителството позволи на проекта да продължи да работи до 2070 г., а същата компания планира нови сондажи в северния басейн Browse.
„Това е абсурдно съвпадение – от една страна природата ни показва ясно колко е уязвима, а от друга страна ние инвестираме в индустрии, които влошават ситуацията“, казва отново Пол Гамблин.
Докато политическият дебат се води на високо равнище, учените на място не губят време. Д-р Крис Роелфсема от Университета в Куинсланд картографира Нингалу чрез снимки и дронови изображения, за да следи състоянието на рифа. Според него, наред с действията на държавата, отговорността лежи и върху отделния човек – чрез информиран избор на политици, транспорт, енергийни навици.
“A 14-hour drive north of Perth, Ningaloo is unique. The world's largest fringing reef and another of Australia's Unesco World Heritage Sites, it is home to a lush oceanic forest that spreads out along the coast for hundreds of kilometres.” @katywatson https://t.co/lzpLew6rz2
— Ashis Basu 🇨🇦 ashis.bluesky.social (@BasuAshis) July 23, 2025
В лабораториите на Minderoo, д-р Куигли и нейният екип експериментират със селективно отглеждане на корали, по-толерантни към високи температури. Чрез тези „коралови бебета“ учените се надяват да открият устойчиви генетични линии, които един ден да се върнат обратно в океана. Методът обаче е скъп, бавен и едва ли може да се приложи в глобален мащаб.
„Много по-разумно е да се борим с причините, вместо със симптомите“, категорична е тя. И прави аналогия с пожарите по суша: „Когато гори гора, властите реагират незабавно. При коралите не е така – защото страда не човек, а природа. Това е късогледство.“
Кораловите рифове не са просто естетическо богатство – те приютяват четвърт от всички морски видове и играят ключова роля в защитата на бреговете от екстремни климатични явления. Те дават поминък на милиони хора и поддържат баланса на цели екосистеми.
Но този баланс все по-често се накланя – под тежестта на решенията, взети далеч от морските дълбини. И ако нещо не се промени, цветните градини на Нингалу могат да останат само в спомените на онези, които някога са се гмуркали сред тях.
