К огато ви е скучно, имате лукса да играете видеоигри, да гледате филм или да слушате музика. Но в миналото хората е трябвало да бъдат креативни, когато търсели начини да убият времето. Наистина обезпокоително креативни.
В този текст ще ви разкажем за някои екстремни хобита от миналото, които звучат измислени, но са напълно достоверни:
Развиване на мумии
Човешката мания по мрачното не започва с филмите на ужасите от 80-те години или криминалните романи. Оказва се, че хората винаги са се наслаждавали на зловещото. И малко са по-ужасяващи от партитата за развиване на мумии. Въпреки че думата „мумия“ обикновено се свързва с Древен Египет, тук става въпрос за доста по-късен период – Викторианска Англия от 19-ти век, където най-богатите и влиятелни ексцентрици купували всички мумии, до които можели да се докопат. Важни членове на висшето общество били канени да видят тези трупове, иронично, в средата на всекидневната, където те били развивани пред публика, бинтовете и дрехите им захвърлени. Трябвало е да притежавате малко шоуменство, за да организирате едно от тези мрачни събирания, както например известният хирург Томас Петигрю, който бил прочут като един от най-добрите в развиването на мумии. Това продължило, докато критиките не довели до излизането на тези партита от мода.
Моргата
Обикновено моргата е запазена за хора с телесна температура доста под 37 градуса. Но Париж от 19-ти век успял да превърне въпроса „Хей, хлапе, искаш ли да видиш мъртво тяло?“ в процъфтяващ бизнес модел. През 1886 г. статия съобщила за четиригодишно момиче, починало само от синина на ръката. Любопитни членове на обществото се стичали в моргата, за да видят детето, изложено на показ. Тази лудост се смята, че променила предназначението на моргата от място за идентифициране на останките на близки във вълнуващо занимание за френски граждани и британски посетители. До края на 19-ти век моргата била считана за задължителна дестинация във Франция. Телата били излагани пред прозорците на моргата за всеобщо гледане, понякога в продължение на няколко дни, подобно на днешните манекени.
Пикник по време на Гражданската война
По време на битката при Бул Рън, първата сухопътна битка от Американската гражданска война, мнозина можели да видят кръвопролитията, докато си хапвали лека закуска. Много хора излизали и организирали пикници близо до бойното поле, за да наблюдават битката на живо, убедени, че силите на Съюза бързо ще спечелят победа. Никой не знае точно защо някой е смятал, че е добра идея да се наслаждава на сандвич, докато приятелите и съседите им стрелят с оръдия един срещу друг. Но е достатъчно да кажем, че зрителите бързо съжалили за решението си, когато истинските боеве започнали. Съобщенията за зрители, бързащи да избягат, са описани като пълен хаос. Пътищата били задръстени от счупени карети, опитващи се да се измъкнат от действието, в това, което станало известно като „голямото бягство“.
Масов футбол
Преди NFL и "Супербоул", съществувал масовият футбол. Голяма част от съвременния футбол произлиза от тази ранна версия на спорта, създадена първоначално през 12-ти век. Както и днес, играта се играела с топка от свинска кожа, за която се борили два противникови отбора, опитващи се да вкарат гол. За разлика от днешната игра обаче, трябвало да вкараш три гола, за да получиш една точка. Освен това имало само едно правило – без убийства.
Бъчви с катран
Около 17-ти век най-модерният аксесоар не били бижутата или изисканите дрехи. Била това буквално горяща бъчва с катран, която носиш по улицата. Тази странна традиция датира в Отери Сейнт Мери в Англия, където обичаят да се носят горящи бъчви с катран по пътя е почитан от 1605 г., малко след известния барутен заговор на Гай Фокс. Бъчвите с катран символизират 36-те бъчви с барут, използвани от Фокс в опита му да взриви парламента. Първоначално бъчвите били търкаляни по улицата. Днес те се носят по улиците на гърбовете на развълнувани участници.
Ритане в пищялите
Първото олимпийско събитие по ритане в пищялите в Котсуолд се провело през 1612 г. близо до Чипинг Кампдън. За мнозина в английската провинция това хоби все още е популярно повече от 400 години по-късно. Играта еволюирала, включвайки ритници в пищялите, удари и борба, докато противникът не падне на земята. Известният адвокат Робърт Довър се смята за баща на олимпийското ритане в пищялите. Събитието продължило близо 200 години без прекъсване, преди да бъде спряно през 1642 г. по време на Английската гражданска война. Но ритането в пищялите било възстановено през 1965 г. и оттогава набира невероятна популярност, като хиляди участници се присъединяват година след година.
Атомен туризъм
През 1951 г. детонацията на атомна бойна глава над пустините на Невада дала началото на мода, известна като атомен туризъм. Властите не губили време да обявят Вегас за атомната туристическа столица на страната. През 50-те години на миналия век в цял Лас Вегас е можело да се видят шоу момичета, носещи дрехи, вдъхновени от гъбовидни облаци, атомни коктейли, сервирани в баровете, и дори зони, където можело да се наблюдава жива детонация от относително безопасно разстояние. Фенове посещавали Вегас през 50-те, за да видят атомните облаци, да си купят колекционерски пощенски картички или календари и да вдишат свежа доза радиоактивни частици. В крайна сметка през 1963 г. бил въведен ограничен тестови бан, който забранил надземните ядрени изпитания. Модата може да е била краткотрайна, но спомените и отравянето от радиация ще останат за цял живот.
Фотография без глава
Друг начин, по който Викторианска Англия задоволявала манията си по мрачното, била модата на „безглавата“ фотография, която е точно това, което звучи. Вероятно измислена от пионера фотограф Оскар Густав Райландер през 1856 г., „безглавата“ фотография била една от ранните форми на фотографска манипулация. Методът включвал работа с оригиналните негативи, както и изрязване и залепване – с истински ножици и лепило, а не просто натискане на Control+C. Основното предизвикателство било да се направи така, че отделните изображения да изглеждат като една снимка. Другото предизвикателство било да обясниш защо имаш снимка на безглав човек. Експерименталните фотографи успявали да използват различни методи, за да създадат достоверно изглеждащи обезглавявания, всичко това в името на мрачно забавление. Новаторски фотографии като тези били поръчвани през 19-ти век и изисквали изключителни фотографски умения, за да бъдат изпълнени. Това били пионерските дни преди Adobe Photoshop, когато умелите художници трябвало да завършват работата си в истински фотоателиета.
Котки
Древните египтяни високо ценели много животни, но никое не било по-уважавано от тези от семейството на котките. Египетските кралски особи имали големи котки, като лъвове и гепарди, които използвали в ловните си експедиции или просто държали като екзотични домашни любимци. Тогава не съществувала служба за риболов и дивеч. Всеки можел да държи менажерия от екзотични животни като наркобарон от Маями. Любимец бил гепардът, който имал специално значение за египетския народ. Гепарди можело да се намерят в много влиятелни домакинства в региона. Било популярно занимание да се опитомяват гепарди, тъй като можели да се използват за лов на мишки и змии, както и на едър дивеч. Гепардите били толкова почитани, че често можело да се види как биват погребвани заедно със собственика си, което всъщност не е толкова различно от съвременните собственици на котки, нали?
Водно рицарство
Когато един спорт стане скучен, направи го във водата, както гласи старата поговорка. Това била надеждата на създателите на водното рицарство, когато взели традиционното рицарство и преместили цялата операция в реката. Смята се, че водното рицарство датира чак от Древен Египет и било популяризирано във Франция около 570 г. пр.н.е. като източник на забавление за френските кралски особи. Идеята е подобна на нормалното рицарство, с тази разлика, че се играе, докато стоиш в лодка на река вместо яздиш кон. Гребците гребели към противника, докато рицарят се опитвал да го събори във водата. Гребци, а? Няма моторни лодки или въздушни лодки. Сигурни ли сме, че не би трябвало да е по-малко скучно? Преобладаващите мачове се провеждали по река Саон в Лион, където се говори, че дори кралица Елизабет I гледала един от турнирите. Хобито все още се практикува във Франция и остава доста популярно. Можете да посетите страната през август по време на фестивала Сен-Луи, за да гледате как отбори се състезават един срещу друг под звуците на средновековни песни, точно както са го замислили техните предци.
Кое от тези хобита бихте искали да опитате?
