Мистерията на минимума на Маундер: Защо Слънцето е било толкова слабо през 1600 г.

С лънцето, както всяка друга звезда, преминава през различни цикли на активност, но 1600 години се открояват от останалите. В края на 17-ти век Слънцето попада в минимум на Маундер за 30 години: период на минимална активност, който дълго време остава загадка за учените. Порталът Popular Science обясни защо е възникнал минимумът на Маундер.

Climate change (warming) - dead by 2027

This chart shows a 400 year solar cycle which produces noticeable cold/warm variations on Earth.

If you want to get an idea what is coming, research the Maunder Minimum which happened about 1650, mainly affecting Europe. pic.twitter.com/e8PBgtEq6r

— Chris Lehmann (@lehmachr) March 11, 2024

Миналата година научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society публикува статия, която симулира как въртенето на звездите води до различни слънчеви цикли. Той влияе на магнитното поле на звездите, което произлиза от горещата плазма, протичаща в ядрото на звездата. Учените смятат, че т.нар. период на слънчевия минимум, включително същия под минимум, може да варира от звезда до звезда.

Наблюденията през последните 50 години сочат една тенденция: по-активните звезди се въртят по-бързо. А симулациите дават физическо обяснение за тази тенденция и потвърждават съществуването на връзка между скоростта на въртене и активността на слънчевия цикъл. Експериментите показват, че колкото по-бързо се върти една звезда, толкова по-активно и хаотично става магнитното поле в резултат на движението на гореща плазма вътре в звездата. Това е, което води до по-малко предвидими слънчеви цикли, както и до по-малко периоди на неактивност, като минимума на Маундер.

Самите учени сравняват младите, бързо въртящи се звезди с деца: те са весели, непредсказуеми, активни. Силните им магнитни полета отразяват безграничната енергия и понякога хаотичното поведение на децата. Но по-старите, бавно въртящи се звезди генерират много по-малки магнитни полета и периодично попадат в периоди на инерция. Те стават все по-чести с напредването на възрастта на звездата – точно като възрастните хора, които имат нужда от повече спокойствие и тишина.

За да настъпи слънчев минимум, звездата трябва да се върти със скорост, по-бавна от едно завъртане на всеки 10 дни. Поне това сочат теоретичните наблюдения. Емпиричните данни, събрани от наблюдения, показват, че Слънцето е преминало през приблизително 27 слънчеви минимума през последните 11 000 години.

Някои астрономи смятат, че Слънцето или е на минимума си в момента, или бавно се отдалечава от него. Все още не е възможно да се каже дали последният слънчев цикъл може да се нарече минимум на Маундер. Предишният цикъл, обхващащ 2008-2019 г., беше особено слаб: имаше малко изригвания и всяка друга активност на Слънцето. Това дори е добре за човечеството - големи бури и изхвърляне на коронарна маса могат да повредят електрическите мрежи и сателитите.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase