Т ази година се навършиха 78 години от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. На 6 август 1945 г. "Дебелият човек" убива мигновено 80 000 жители на Хирошима, а в последствие броят на жертвите нараства до 141 000. След това, на 9 август, "Малкото момче" отнема живота на повече от 70 000 жители на Нагасаки. Въпреки че през по-голямата част от Втората световна война Япония е била на крака, бомбардировките бележат предсмъртния удар за страната и карат самия император да приеме условията на Потсдамската декларация.
Атомната бомбардировка с право се помни заради разрушенията, които е причинила, но трябва да се отбележи също така, че Япония е била въвлечена в конфликт още от окупацията на Манджурия през 1931 г., а след това и от войната срещу Китай, започнала през 1937 г. Към края на войната японският народ е изтощен от труда на войната и е в икономическо разстройство от почти 15 години. И все пак от 1868 г. до края на 20-те години на ХХ век Япония сякаш върви по същия път като много западни държави, които са преживели свои собствени индустриални революции. Въпросът е какво е отклонило Япония от правия път?
Отговорът се крие предимно в ограничения достъп до политическите институции, създаден чрез конституцията Мейджи, и в хватката, която военните фракции са имали върху юздите на политическия двигател в началото на модерната ера на страната.
За да разберем обаче как се е провалила Япония, трябва да знаем как е станала толкова успешна толкова бързо. Реставрацията Мейджи от 1868 г. е радикална промяна за Япония. След като Западът почука на вратата на Япония, държавници и интелектуалци видяха, че Япония трябва да промени начина си на живот, и го направиха. През 1889 г. японското правителство преминава от феодална, но федералистична система към конституционна монархия. От тази радикална промяна достъпът до политическите институции най-накрая се отваря за някои маргинали. Долната камара в Диетата например се състоеше от избрани представители. От друга страна, благородничеството все още играеше голяма роля, като императорът беше върховната власт, а горната камара на Диетата се състоеше само от благородници. Макар и не в такава степен като на Запад, по това време в Япония се променят тенденциите в политическата мисъл.
Либерални мислители като Фукузава Юкичи изиграха голяма роля в оформянето на обществените промени на интелектуалния фронт. Чел редица класически либерални мислители като Джон Стюарт Мил, Фукузава насърчава индивидуалната свобода и се страхува от прекомерната намеса на правителството в живота на частните лица. Той основава и известния университет Кейо, като е силен привърженик на образованието и бизнес предприемачеството. За съжаление много либерални мислители в Япония жертват възгледите си заради възможности в правителството, което донякъде води до изоставяне на класическата либерална изследователска програма в интелигенцията.
В икономическо отношение нещата за Япония са много по-обещаващи, тъй като тя силно прегръща капитализма и индустриализацията, реализирайки скрития си потенциал в областта на търговията, който преди 1868 г. е бил откъснат от останалия свят. През късния период Мейджи и последвалия период Тайшо се появяват редица известни фирми. Тези фирми приемат конкурентния характер на сравнително отворените по това време пазари, като работят с чуждестранни компании и учени за подобряване на производствените си процеси и качеството на продуктите си. Mitsubishi Electric например има съвместно предприятие с Westinghouse, за да въведе технологията на последния на вътрешния пазар.
Друга успешна история е Bridgestone, която създава гумени подметки за таби, традиционни японски сандали, преди да започне да произвежда гуми. През 1929 г. основателят на компанията довежда инженер по каучук от Германия, за да произвежда автомобилни гуми, което довежда до бум на производството на гуми в страната. Това са формиращи години за японската икономика преди Втората световна война, но пукнатините в политическите институции започват да се просмукват в тъканта на нацията през 30-те години на ХХ век.
Макар че 30-те години се превръщат в период на значителна военна мобилизация и стават свидетели на разпадането на мирното предаване на властта, империалистическите цели на Япония за изграждане на автаркистка империя започват още в началото на нейната модерна ера. С Китайско-японската война през 1895 г. и Руско-японската война през 1905 г. Япония се утвърждава като военна сила, която трябва да бъде уважавана на световната сцена. След участието на Япония в Първата световна война Министерството на армията започва да изготвя планове за инвентаризация на икономическите възможности на Япония за бъдещи военни усилия.
През 30-те години на ХХ век Япония осъзнава, че не е близо до постигането на икономическа самодостатъчност, и на свой ред насочва погледа си към Манджурия, за да контролира повече ресурси. Освен това, страхувайки се от нападение от страна на Съветския съюз, военните значително засилват развитието на държавата си в Манджурия, а през 1937 г. започват нова война с Китай. За съжаление империалистическите стремежи на Япония само се разпалват и присъединяването ѝ към Тристранния пакт и последвалата атака срещу Пърл Харбър за съжаление я поставят на пътя на войната с Америка.
Липсата на достъп или приобщаване в японското правителство позволи на военните да поемат кормилото на японската държава, бавно, но сигурно. В името на императора японците се стремяха да изградят империя, която да съперничи на западните. Разбира се, волята на народа не се срещаше никъде в правителството през този период. Древните остатъци от значението на благородния род и почитта към императора като божествен потомък на Бога, заложени в конституцията им, в крайна сметка довели Япония до заблуда. За известно време Япония прегръщаше икономическата либерализация, но не разполагаше с необходимите либерални политически институции, които биха могли да поддържат отворена икономика и да обуздават агресията в чужбина.
В рамките на 50 години след реставрацията Мейджи японската икономика избухва на международната сцена, но за кратък 15-годишен период Япония и нейните граждани срещат злощастна съдба в края на войната, като единствената страна, която е преживяла използването на ядрени оръжия. Необезпокоявана, но с ясното съзнание за грешките си, Япония отново се върна радикално на международната сцена. В рамките на 20 години след края на войната Япония отново се радваше на плодовете на своя икономически успех, но този път в условията на либерална демокрация, с по-голям достъп не само до пазарите, но и до политиката
