В сърцето на западните Балкани една древна легенда векове наред се е предавала тихо от поколение на поколение, чрез сръчните ръце на майките, пише Rare Historical Photos.
Известен като "сичане"/sicanje, този ритуал е бил далеч повече от украшение – това е била свещена практика, вкоренена в идеите за закрила, идентичност и принадлежност.
Макар че най-често се свързва с католическите хървати в централна Босна и Херцеговина и части от Далматинския регион на Хърватия, практиката е била разпространена и сред албанките и влашките жени, което подсказва за дълбок, предхристиянски произход, по-стар дори от пристигането на славяните на Балканите.
Следи от този обичай достигат до илирийския период, въпреки че учените започват да го документират едва през XIX век.
Макар днес да е почти забравено, "сичането" някога е било широко разпространено. То оставяло видими белези по кожата, но още по-дълбоки следи в паметта и традицията.
Old women with tattoos characteristic for Croatian Catholics in Bosnia. The tradition is called "sicanje", and it was originally used to protect against the Ottomans. Central Bosnia, 1930s - 1940s.
— Imtiaz Mahmood (@ImtiazMadmood) July 17, 2024
How does it protect against the Ottomans?
Ottomans thought tattoos were… pic.twitter.com/p9TYHtRUjB
Практиката обаче не е била всеобщо приета — източноправославните славяни например не одобрявали обичая и често го гледали с пренебрежение.
В края на XIX век археологът Чиро Трухелка започва да документира тези татуировки и става един от първите учени, които ги изучават и илюстрират.
Неговата работа е последвана от д-р Леополд Глюк, който през 1894 г. публикува подробно изследване във Виена, озаглавено „Татуирането на кожата сред католиците в Босна и Херцеговина“.
Татуировките обикновено се правели на малки момичета – понякога и на момчета – още от шестгодишна възраст.
Процедурата обичайно се извършвала в периода между празника на Свети Йосиф през март и празника на Свети Йоан Кръстител през юни – дати, наситени с културна и религиозна символика.
У жінок-хорваток Боснії і Герцеговини існувала традиція нанесення татуювань із християнською символікою. Це було популярно під час османського панування (1463-1878) і потім по інерції перейшло у ХХ ст. Традиція каже: так робили, щоб турки не домагалися жінок і не викрадали їх pic.twitter.com/B5GuvHqQLP
— Сім глеків сикери (@chovnovyi) July 4, 2024
Жените татуирали видими части от тялото – ръце, китки, бузи, вежди, дори под шията – със символи, свързани както с християнската вяра, така и с предхристиянски духовни традиции. Момчетата най-често били татуирани по дясната ръка, гърдите, челото или показалеца.
Най-често използваните символи включвали кръст, ленти, мотиви на ограда и изображения на клонки .
Вариациите на кръста често включвали по-малки разклоняващи се линии, наричани „малка елха“, наподобяващи фини клонки. Гривните обхващали китките и често били съчетавани с миниатюрни кръстове.
В дизайните се появявали и езически елементи – най-изразено това били простите кръгове, свързвани с традиционните общности.
Резултатът бил уникално сливане на християнска и езическа образност, обединени не чрез противопоставяне, а чрез приемственост, символизирайки едновременно природата, семейството и вярата.
Yes. I'm Croat, and what the Croatian women did to protect their little ones from the Turks and the Muslims was by tattooing the girls. This did work, and eventually the Turks were almost entirely driven out of the Balkans. pic.twitter.com/dxeBy99tPu
— ozpat (@_ozpat) February 18, 2024
Британската антроположка Едит Дъръм, известна с обширните си изследвания на Балканите, предлага едни от най-ясните тълкувания на тези символични мотиви.
По време на полевата си работа в албанските планини Тети–Шала, тя успява да разчете значението на определени католически татуировки едва след консултация с местни албанци.
Те ѝ обяснили, че малките черти, заобикалящи полукръг на древен надгробен камък, изобразяват светлина – излъчвана както от Слънцето (Диели), така и от Луната (Хъна), която често била представяна като сърп.
Това разкритие променя разбирането за дизайните, наблюдавани в босненските католически татуировки, показвайки, че те не са просто декоративни елементи, а стилизирани изображения на природни сили – слънчеви лъчи, лунна светлина и божествени символи – израз на преклонение пред небесния свят.
Традицията започва да замира след Втората световна война, особено с възхода на социалистическа Югославия, която обезкуражавала народните обичаи и религиозните прояви.
Kai just turned 18 two weeks ago, kids can't get tattoos. Tats have existed at least since the neolithic, across many world cultures:
— Cassiel Angelos (@pacific_flyway) May 25, 2025
1. Catholic Sicanje women
2. Mummy of Egyptian priestess.
3. "Siberian Ice Princess," a 2,500year old mummy.
4. Dulong woman from Yunnan China pic.twitter.com/dHzI11EJKy
До средата на XX век практиката почти изчезва, оцелявайки само върху набраздената от годините кожа на възрастни жени в отдалечените села.
Тези татуировки, някога белези на духовна сила и семейна връзка, постепенно били изместени от нови социални норми и идеологии.
Днес обаче се наблюдава тихо възраждане. В части от Хърватия и Босна и Херцеговина съвременни татуисти започват да интерпретират традиционните мотиви на "сичането" с помощта на модерни техники.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Цените в лева и евро – вече са факт
Изтекли лабораторни резултати потвърждават мъжки хромозоми при Имане Хелиф
