Ч аша бургундско, отпито по време на вечеря. Охладено Шардоне, докато слънцето залязва. Пенливо шампанско на сватба. Обикновено чаша вино е нещо, на което се наслаждаваме, пише CNN.
Освен в едно тихо градче в Северна Испания, където се използва за боеприпаси.
Стотици местни жители се събират в Харо за фестивал през юни, за да отпразнуват виното, с което е известен околният регион Ла Риоха, кулминацията на който е La Batalla del Vino - Битката на виното.
Това, което някога е започнало като религиозно шествие до близкия скит Сан Феличес, историческо място за поклонение на хълм, сега се е превърнало в ежегодно оживено културно тържество, където хиляди участници се обливат взаимно с червено вино, използвайки водни пистолети, кофи и бутилки.
Хаотичното и трескаво събитие може да привлече тълпи от туристи, нетърпеливи да се потопят в атмосферата. Но въпреки огромните количества вино, изстреляни във въздуха, местните власти често са обезпокоени от посетителите, които идват да се напият твърде много.
Hoy se celebra la batalla del vino en Haro, La Rioja, donde han lanzado 40.000 litros de vino.
— Telediarios de TVE (@telediario_tve) June 29, 2025
▶https://t.co/w5yKelrTzC pic.twitter.com/bGZPNWwSKb
„Не трябва да превръщаме това в поредното събитие за пиене“, каза пред CNN Хосе Луис Перес Пастор, министър на културата, туризма, спорта и младежта на Ла Риоха.
Събитията започват в 7:30 ч. сутринта, когато кметът на Харо и членове на братството Сан Феличес се събират и водят поклонници до скалите Билибио, на които се намира скитът.
След като в Ермитажа се отслужи литургия, ракета бележи началото на винената битка.
Участниците, облечени изцяло в бяло с червени кърпички, след това започват да се обливат един друг, докато дрехите им станат наситено лилави.
„Кръщения с вино“
Въпреки че често е представян като безгрижно зрелище, фестивалът е вкоренен в дълбока традиция, религиозна история и местен фолклор.
Твърди се, че е започнало през шести век, когато поклонения в чест на светеца-покровител на Харо, Сан Феличе, са били правени до пещерите, където е бил погребан. С течение на времето те се превърнали в оживени празненства с „кръщения с вино“, които в крайна сметка се превърнали във винените битки, известни днес.
Друга история за произхода е свързана със спор за земя от 12-ти век между Харо и съседния град Миранда де Ебро, при който местните жители и на двата града са извършили гранична обиколка, за да гарантират, че границите на собствеността между тях са правилно поддържани. Твърди се, че това е продължило над 400 години, докато не е било пренебрегнато и двете страни са започнали да се обливат с вино.
Правилата на събитието са описани на уебсайта на Batalla del Vino. Целта на фестивала е да оцветите съседа си с вино, оставяйки го по-тъмно от Pendón de Haro, знаме, свързано с град Харо.
Кметството предоставя гигантски цистерни за вино, всяка от които съдържа до 15 000 литра (3 300 галона) вино, за да могат участниците да напълнят одобрените си оръжия.
Общо до 50 000 литра (11 000 галона) могат да се изхвърлят всяка година.
Макар че това може да изглежда като престъпно разхищение на хубаво вино, виното, използвано в битката, не е подходящо за бутилиране, тъй като няма висока търговска стойност. Голяма част от него са остатъци или нискокачествен продукт.
Ayer se celebró la Batalla del #vino de Haro, esta singular “lucha” se han empleado más de 40.000 l de vino, derramandose sobre los cuerpos de las 8.000 personas, equipados con todo tipo de “armas”, desde pistolas de agua a sulfatadoras. pic.twitter.com/1xsRwmxUx0
— The Guardian of Wine (@GuardianofWine) June 30, 2024
След това виното, което се стича по планинския склон, се абсорбира обратно в почвата или се отмива от дъжда, казаха служители.
По обяд, след като битката бушува вече няколко часа, всички се връщат към Пласа де ла Пас, в центъра на Харо, където местните жители парадират по улиците, придружени от духови оркестри, преди – защото това е Испания – да се отправят към арена за корида и други събития.
Участниците обикновено ядат и традиционно популярно местно ястие от караколи или охлюви, приготвени в яхния от домати и чушки в даден момент през деня.
„Сюрреалистично, радостно“
През последните години събитието придоби видимост и сега привлича посетители от цял свят, благодарение на вирусните публикации в социалните медии и нарастващия туризъм.
Джесика и Ерик Смит, американски емигранти, живеещи в Ла Риоха, които документират живота в испанските селски райони пред повече от 100 000 последователи в Instagram , казват, че са попаднали на събитието, докато са работили с асоциация за жилищно настаняване в селските райони.
„Самата винена битка е само три часа. Просто е забавно преживяване. Появяваш се и има хиляди други хора“, казва Ерик.
За да стигнат до върха на хълма, където се провеждат празненствата, участниците се транспортират част от пътя с автобуси, чиито седалки са покрити с пластмаса, като предпазна мярка се взема, за да се предотврати повреда от виното на връщане.
„Най-хубавото е, че се качваш на този автобус и се отправяш към винената битка, но после спират и те оставят в лозята. След това трябва да се изкачваш по хълма около 10 до 15 минути, за да стигнеш до винената битка“, каза Ерик.
Тогава нещата стават диви.
„Щом влезеш, тези по-възрастни испански мъже, които очевидно водят винената битка от години, стоят там с раници, пълни с вино. Влизаш и просто те пръскат. И тогава някакво случайно хлапе се появява от нищото и излива кофа вино върху главата ти“ каза Джесика.
„Във всеки един момент хората могат да те залеят с вино. Атмосферата на винената битка е толкова забавна... не е задължително да знаеш какво да очакваш“, добави Ерик.
Джес каза, че атмосферата ѝ е дала мигновено чувство за принадлежност.
„Чувствах се сякаш бях осиновена за деня. Това буквално е всичко, което обичаме от испанската култура, и имам чувството, че можеш да я надникнеш, когато отидеш на това събитие“, добави тя.
„За първи път отидохме в Харо за Ла Батала през 2007 г. и оттогава се връщаме всяка година“, казва Тоби Парамор, управляващ директор на Stoke Travel, британска туристическа компания, която организира пътувания до фестивала. „Това беше най-сюрреалистичното, радостно, автентично малко откритие.“
Докато Парамор казва, че пакетните пътувания, включващи бира и вино, на компанията му също целят да предоставят на пътниците по-задълбочено преживяване на Ла Риоха, организаторите на фестивала са загрижени за популярността му и запазването на културните му корени.
Хосе Луис Перес Пастор, местният министър на културата и туризма, казва, че фестивалът е започнал „с вяра и приятелство“ и е категоричен, че той не трябва да се превърне в просто поредно парти.
„Това е единственият начин да преживеете наистина трансформиращо преживяване – с уважение и автентичност“, каза той.
„Не става въпрос само за пиене. Присъствието на литургия е важен културен момент, дори и да не е в религиозен смисъл. То отразява вековни традиции.“
