Х оденето на два крака при животинските видове е присъствало много по-рано, отколкото се смяташе до този момент.
Това става ясно след анализ на наскоро открити фосили на маймуна на 11,6 млн. години, чийто вид носи името Danuvius guggenmosi (от латински, Данувий – келторомански бог на река Дунав).
Новооткритият вид може да се окаже далечен прародител на човека и приматите, пише Маделин Бьоме от Универстита в Тюбинген, Германия, заедно с екипа си в списание Nature.
Откритието поставя под съмнение теориите за това как човекът се е изправил на два крака в хода на еволюцията, се казва още в изследването.
Scientists say this ancient ape was made for walking.
— Science News (@ScienceNews) 8 ноември 2019 г.
https://t.co/d8jNn1cOBH
„Още от времето на Дарвин се дебатира ожесточено за ранната еволюция на човека и приматите”, казва Бьоме.
Как човекът се изправя на двата си крака винаги е бил един от основните фокуси на тези дебати, а през последните 150 г. са били предлагани различни теории.
До този момент обаче не е имало солидни веществени доказателства, които да докажат, която и да било от тези теории.
Наскоро откритите фосили в германската провинция Бавария обаче променят ситуацията и най-вероятно ще покажат, че всяка една от досегашните теории е била, ако не изцяло, то отчасти грешна.
Изследователите откриват над 15 000 фосили на различни древни гръбначни видове, като поне 4 от тях принадлежат на човекоподобни видове.
Amazing new ape fossil: "11.6-million-year-old fossils reveal an ape with arms suited to hanging in trees but human-like legs, suggesting a form of locomotion that might push back the timeline for when walking on two feet evolved." #palaeoanthropologyhttps://t.co/6LIiBqydgr
— Prof. Jeff Ollerton (@JeffOllerton) 8 ноември 2019 г.
Фосилите на мъжкия представител на новия вид Danuvius guggenmosi са най-благоприятни за изследване, тъй като откритият скелет е почти цял и позволява на учените да разберат по какъв начин е успявал да се придвижва.
„Важно е да се каже, че за пръв път имахме възможността да изследваме как са функционирали различни стави като лакътя, китката, таза, коляното, глезена”, казва Бьоме.
„За нас беше впечатляващо да установим, че скелетът на Danuvius guggenmosi е много по-близък до този на модерния човек в сравнение с този на днешните примати”, добавя тя.
Бьоме казва, че представителите на Danuvius guggenmosi са започнали да се изправят на задните си крайници преди да слязат окончателно от дърветата.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
