П оследното нещо, което Тами Олдъм Ашкрафт си спомняше, преди да бъде повалена в безсъзнание, беше писъкът на годеника ѝ. Когато се събуди 27 часа по-късно, тя беше в частично наводнената кабина на 13-метровата им яхта, заобиколена от отломки.
В следствие на неочакван ураган годеникът ѝ бе изчезнал. Лодката им беше силно повредена. А Ашкрафт остана блокирана в средата на Тихия океан без начин да повика помощ. През следващите 41 дни Ашкрафт се бореше да оцелее, докато навигираше обратно към сушата, използвайки само импровизирано платно, звездите и секстант (бел.ред. навигационен инструмент, използван за измерване на ъгъла между хоризонта и небесно тяло). И тя успя да оцелее. Нейното преживяване е урок за преодоляване на физическата и психологическа тежест от това да си изгубен в морето - история, която е вдъхновила хора по целия свят. Това е покъртителната история на Тами Олдъм Ашкрафт, истинската история зад филма „Дрейф“, пише All That's Interesting.
Тами Олдъм Ашкрафт се подготвя да плава 6400 километра
Към лятото на 1983 г. всичко в живота на Тами Олдъм Ашкрафт изглеждаше да си идва на мястото. Тя се бе сгодила за Ричард Шарп, а влюбената в лодки двойка прекарваше дните си в круизи из островите на Южния Пасифик с 11-метровата ветроходна яхта на Шарп. През септември приятел се обърна към двойката и ги попита дали биха доставили 13-метрова яхта, „Хазана“, от Таити до Сан Диего. Въпреки че пътуването беше над 6400 километра, по-дълго от всяко, което бяха предприемали дотогава, двойката се чувстваше уверена в способността си да го направи. По друго време може би щяха да успеят. Тами Олдъм Ашкрафт и Ричард Шарп отплаваха от пристанище Папеете на 22 септември. Но трагедията щеше да ги сполети само няколко седмици след началото на пътуването им.
Как ураганът Реймънд уби Ричард Шарп
In October 1983, Tami Oldham Ashcraft and Richard Sharp, her future husband, began a lengthy 4,000-mile sailing trip from Tahiti to San Diego.
— Fascinating (@fasc1nate) December 17, 2023
Barely three weeks into their voyage, they faced Hurricane Raymond, a formidable category 4 storm that capsized their boat, knocking… pic.twitter.com/z1yjdwqTwl
В началото на октомври Ашкрафт и Шарп разбраха за силна буря, която се формира наблизо. Въпреки че се опитаха да избягат от лошото време - което се разви в ураган от четвърта категория, ураганът Реймънд - те не успяха да се спасят. „Бягахме от него три дни, опитвайки се да разберем какво става, защото непрекъснато променяше посоката си“, каза Ашкрафт пред PEOPLE през 2018 г. „Бурите се движат два пъти по-бързо от вас. Не можехме да се измъкнем с лодката за толкова кратко време.“
До 12 октомври те бяха право по пътя на бурята. Двойката се опита да я преживее, облече дъждобрани и укрепи яхтата. Докато го правеха, 12-метрови вълни и ветрове от 225 километра в час се блъскаха в плавателния им съд. Последните им мигове заедно бяха трескава суматоха. Докато вятърът виеше и мяташе яхтата като играчка, Шарп каза на Ашкрафт да търси убежище под палубата, докато той се обезопаси с предпазен колан. Когато тя затвори вратата, чу Шарп да вика „О, Боже мой!“ - и тогава лодката се преобърна.
Силата блъсна Ашкрафт в стената, поваляйки я в безсъзнание.
Тами Олдъм Ашкрафт беше в безсъзнание 27 часа. Когато се събуди, беше заобиколена от разрушение. Главната каюта се пълнеше с вода, мачтите на кораба бяха счупени изцяло, а платната на кораба се влачеха в морето. Ашкрафт имаше и дълбока рана на челото.
Но най-лошото беше тишината, нарушавана само от пляскането на водата вътре в лодката. Шарп го нямаше. Ашкрафт по-късно заяви, че вярва, че силата на вятъра е била твърде силна; той сигурно е бил хвърлен в морето и повлечен под масивните вълни. И все пак, въпреки опустошението, корабът все още беше на повърхността. Тами Олдъм Ашкрафт все още имаше шанс да оцелее.
Битката на Тами Олдъм Ашкрафт за оцеляване
A movie followed the watery tale of Ashcraft and the sea titled adrift. Starring Shailene Woodley as Tami Oldman and Sam Claflin as her husband Richard Sharp pic.twitter.com/3s3HnVwGLt
— Time Capsule Tales (@timecaptales) December 17, 2023
Тами Олдъм Ашкрафт нямаше време да изпитва скръб, страх или каквото и да било друго. Яхтата ѝ потъваше, платната почти ги нямаше, а раната на челото ѝ ставаше все по-болезнена. След по-нататъшно разследване Ашкрафт осъзна, че двигателят на кораба, навигационната система и устройствата за аварийно позициониране също са били силно повредени. Скръбта трябваше да бъде потисната. Непосредствената заплаха беше потъващата лодка. Затова Ашкрафт веднага предприе действия. Тя изпомпваше вода от корпуса на ръка – физически изтощителна и привидно безкрайна задача. И изработи импровизирано платно от счупен прът. Следващото ѝ предизвикателство беше навигацията. Ашкрафт знаеше, че най-близката суша е Хило, Хавай (на 2400 километра разстояние), но единствените ѝ инструменти бяха секстант и часовник. Без друг избор, Ашкрафт използва тях и небесна навигация, за да определи курса си, болезнено осъзнавайки, че ако пропусне Хило, ще отплава в открито море - и ще загине.
41 дни сама в Тихия океан – и след това спасение
Въпреки че шансовете бяха против нея, Тами Олдъм Ашкрафт оцеля. Разчитайки на своя секстант, хранейки се с консервирана плодова салата и сардини и надявайки се, че навигира правилно към Хавай, Ашкрафт прекара 41 дни в морето. Самотата беше най-лошата част. В продължение на 41 дни тя не говореше с никого - поне с никого, който можеше да ѝ отговори. Скръбта ѝ по Ричард, която беше държала настрана от чиста необходимост, започна да изплува в тихите моменти. Тя му говореше, на лодката, на морето - всичко, за да прекъсне тишината. Инстинктът ѝ за оцеляване обаче фокусира ума ѝ, принуждавайки я да се концентрира върху следващата задача, следващото изчисление, следващия изгрев.
„Трябваше да си кажа на борда, че не мога повече да плача, защото губех твърде много вода“, каза Ашкрафт пред PEOPLE.
„Моите водни запаси бяха много ограничени. Просто проведох сериозен разговор със себе си. Тази вътрешна сила да оцелееш е толкова силна. Просто не го осъзнаваш, докато не попаднеш в наистина критичен момент, в който трябва да оцелееш. Удивително е какво можеш да направиш. Това просто идва отвътре. След това поддържаш ума си активен.“
След това, на 41-ия ден на Ашкрафт в морето, японски изследователски кораб забеляза „Хазана“, която дрейфуваше хаотично точно извън пристанището на Хило. Когато се приближиха, за да приберат кораба, те бяха изумени да открият жива душа на борда. Тами Олдъм Ашкрафт беше в безопасност, но беше изтощена, дехидратирана и травмирана от преживяното.
Намиране на нова цел след бурята
🎯I found a movie you could watch.- Paul Achuleta and film magic.
— Engr Chima Kingsley (@EngrChimaKings1) October 25, 2023
Tami Lee Oldham Ashcraft (née Oldham) is an American sailor and author who, in 1983, survived 41 days adrift in the Pacific Ocean.[1] Her story inspired the 2018 film Adrift pic.twitter.com/Bp0NPEqBKs
Въпреки че преживяването ѝ беше мъчително, Тами Олдъм Ашкрафт в крайна сметка намери утеха, като записа историята си. Тя не можеше да чете в продължение на шест години поради нараняването на главата си, но в крайна сметка успя да изложи цялата си история на хартия за книгата си „Червено небе на скръб: Истинска история за любов, загуба и оцеляване в морето“.Тя е преведена на осем езика, публикувана в петнадесет държави и е екранизирана във филм, озаглавен подходящо „Дрейф“.
„Определено най-трудната част беше да се справя с това, че Ричард го няма“, каза по-късно Ашкрафт пред „Чикаго Трибюн“ в първото си интервю за преживяното, след като книгата ѝ беше публикувана. „Имаше моменти, в които дори не исках да живея повече, защото не знаех как ще продължа. Никога нямаше да се влюбя отново.“ Тя продължи: „Всъщност, докато бях в режим на оцеляване, скръбта беше доста малка. Не беше толкова интензивна, колкото когато стигнах до брега и оцеляването приключи, и можех да виждам хора заедно и всичко ми напомняше за него. Просто ми беше наистина трудно. Но този инстинкт за оцеляване докато бях в морето просто се задейства. Помогна ми да се съсредоточа, да се държа на прав път.“
Днес Ашкрафт живее на островите Сан Хуан, в щата Вашингтон, където все още плава редовно. Въпреки че носи травмата от преживяното и загубата на Шарп, тя е намерила и мир. Ашкрафт се е омъжила, има две деца и е щастлива. Единственият знак за оцеляването ѝ в морето е малък медальон във формата на секстант, инкрустиран с диамант, който тя носи всеки ден.
„Напомня ми как се прибрах вкъщи“, каза тя.
