Н а 14 януари 1892 г. умира един от хората, за които се твърди, че са най-известният сериен убиец в света Джак Изкормвача. Става дума за самия британски престолонаследник по онова време принц Албърт Виктор.
Принц Албърт Виктор, херцог на Кларънс и Авондейл (Албърт Виктор Кристиян Едуард; 8 януари 1864 г. – 14 януари 1892 г.) е най-голямото дете на принца и принцесата на Уелс (по-късно крал Едуард VII и кралица Александра). От момента на раждането си той е втори в линията на наследяване на британския престол, но никога не става крал или принц на Уелс, тъй като умира преди баща си и баба си по бащина линия – кралица Виктория.
Албърт Виктор е познат в семейството си, както и на много по-късни биографи, с прякора „Еди“. В младежките си години той пътува интензивно по света като кадет във Военноморските сили на Кралския флот, а като възрастен постъпва в Британската армия, но не участва в активни военни действия. След две неуспешни ухажвания, в края на 1891 г. той се сгодява за своята втора братовчедка – принцеса Виктория Мери от Тек. Няколко седмици по-късно обаче умира по време на голяма пандемия. По-късно Мери се омъжва за по-малкия му брат – бъдещия крал Джордж V.
Интелектът, сексуалността и психичното здраве на Албърт Виктор са били обект на спекулации. По негово време слухове го свързват със скандала на „Кливланд стрийт“, който включвал хомосексуален публичен дом. Няма обаче убедителни доказателства, че той някога е посещавал това място или че е бил хомосексуален. Някои автори дори твърдят, че той е убиецът, известен като Джак Изкормвача, или че е бил замесен по някакъв начин в убийствата, но съвременни документи показват, че Албърт Виктор не е могъл да бъде в Лондон по това време, а тези твърдения са широко отхвърлени.
Кой е принц Албърт Виктор
Албърт Виктор е роден в 20:58 ч., два месеца преждевременно, на 8 януари 1864 г. във Фрогмор Хаус, Уиндзор, графство Бъркшър. Той е първото дете на Албърт Едуард, принц на Уелс, и съпругата му Александра Датска. По желание на баба му, кралица Виктория, той получава имената Албърт Виктор – на кралицата и покойния ѝ съпруг принц Албърт.
Смъртта на престолонаследника
Докато се обсъждат планове както за брака му, така и за назначаването му за лорд-наместник на Ирландия, Албърт Виктор се разболява по време на пандемията от 1889–1892 г. Той развива пневмония и умира в Сандрингам Хаус, Норфолк, на 14 януари 1892 г., по-малко от седмица след 28-ия си рожден ден.
В момента на смъртта му присъстват родителите му, сестрите му принцесите Мод и Виктория, брат му принц Джордж, годеницата му принцеса Мери, нейните родители – херцогът и херцогинята на Тек, трима лекари (Алън Рийв Манби, Франсис Лейкинг и Уилям Броудбент) и три медицински сестри. Капеланът на принца на Уелс, каноник Фредерик Хърви, стои до леглото му и чете молитви за умиращия.
Нацията е потресена. Магазините затварят. Принцът на Уелс пише на кралицата: „С радост бих дал живота си за неговия“. Принцеса Мери пише на кралицата за принцесата на Уелс: „Отчаяният израз на лицето ѝ беше най-съкрушителното нещо, което някога съм виждала“. Принц Джордж пише: „Колко дълбоко го обичах; и с болка си спомням почти всяка груба дума и всяка малка кавга, които съм имал с него, и копнея да поискам прошката му, но, уви, сега вече е твърде късно!“.
Джордж заема мястото на Албърт Виктор в линията на наследяване и в крайна сметка се възкачва на трона като Джордж V през 1910 г. Сближени от общия си траур, по-късно принц Джордж и принцеса Мери сключват брак през 1893 г. Тя става кралица консорт при възкачването му на трон.
Майката на Албърт Виктор – Александра – никога не се възстановява напълно от смъртта на сина си и превръща стаята, в която той умира, в светилище. На погребението Мери поставя своя планиран булчински венец от портокалов цвят върху ковчега. Джеймс Кенет Стивън, бившият учител на Албърт Виктор, отказва да се храни от деня на смъртта му и умира 20 дни по-късно.
Принцът е погребан в Мемориалната капела „Албърт“, близо до параклиса „Свети Джордж“ в замъка Уиндзор.
Слуховете за Джак Изкормвача
Слуховете, че Албърт Виктор може да е извършил или да е бил отговорен за убийствата на Джак Изкормвача, се появяват за първи път в печата през 1962 г. По-късно, наред с други автори, Стивън Найт в книгата си „Джак Изкормвача: Окончателното решение“ твърди, че Албърт Виктор е имал дете от жена в лондонския квартал Уайтчапъл и че той или няколко високопоставени мъже са извършили убийствата в опит да прикрият тази негова постъпка. Въпреки че подобни твърдения често са били повтаряни, учените ги отхвърлят като фантазии и посочват неопровержими доказателства за невинността на принца.
Например на 30 септември 1888 г., когато Елизабет Страйд и Катрин Едоус са убити в Лондон, Албърт Виктор се намира в Балморал, Шотландия. Според официалния дворцов бюлетин, семейни дневници и писма, вестникарски публикации и други източници, той не е могъл да бъде близо до нито едно от убийствата. Други невероятни конспиративни теории твърдят, че той е починал от сифилис или отравяне, че е бил бутнат от скала по нареждане на лорд Рандолф Чърчил, или че смъртта му е била инсценирана, за да бъде отстранен от линията на наследяване.
Посмъртната репутация на Албърт Виктор става толкова лоша, че през 1964 г. Филип Магнус нарича смъртта му „милостив акт на провидението“, подкрепяйки теорията, че тя е отстранила неподходящ наследник на трона и го е заменила с надеждния и уравновесен Джордж V.
През 1972 г. Майкъл Харисън е първият съвременен автор, който преоценява образа на Албърт Виктор и го представя в по-съпричастна светлина. Биографът Андрю Кук продължава усилията за реабилитация на репутацията му, като твърди, че липсата му на академичен напредък отчасти се дължи на некомпетентността на неговия учител Далтън; че той е бил топъл и обаятелен човек; че няма осезаеми доказателства, че е бил хомосексуален или бисексуален; че е споделял либерални възгледи, особено по въпроса за ирландското самоуправление; и че репутацията му е била умишлено накърнена от биографи, стремящи се да подобрят образа на брат му Джордж.
- Срещата в Казабланка
На този ден през 1943 г., в разгара на Втората световна война, в мароканския град Казабланка започва една от най-важните срещи на съюзниците – конференцията между британския министър-председател Уинстън Чърчил и президента на Съединените щати Франклин Делано Рузвелт. Срещата поставя основите на стратегията, която ще оформи следващата фаза на войната и ще ускори пътя към победата над нацистка Германия.
Конференцията в Казабланка се провежда в момент, когато ходът на войната започва да се променя. Съюзниците вече имат успехи в Северна Африка, а поражението на германската армия при Сталинград е на път да се превърне в повратна точка на Източния фронт. Именно в този контекст Чърчил и Рузвелт обсъждат как да засилят натиска върху силите на Оста и да координират бъдещите военни операции.
Сред най-важните решения, взети в Казабланка, е формулирането на принципа за „безусловна капитулация“ на Германия, Италия и Япония. Това означава, че Съюзниците няма да приемат преговори или компромиси с режимите на Оста, а ще се стремят към пълното им военно и политическо разгромяване. Решението има огромно значение – както стратегическо, така и символично – и ясно показва решимостта на САЩ и Великобритания да доведат войната докрай.
На срещата са обсъдени и бъдещи операции в Европа, включително засилването на бомбардировките над Германия и подготовката за евентуално нахлуване на съюзническите войски на континента. Макар конкретните планове за десанта в Нормандия да се оформят по-късно, именно конференцията в Казабланка поставя началото на този стратегически курс.
Любопитен детайл е, че съветският лидер Йосиф Сталин не присъства на срещата, тъй като по това време е ангажиран с битката при Сталинград. Въпреки това решенията, взети в Казабланка, оказват пряко влияние и върху Източния фронт, като облекчават натиска върху Червената армия.
Още събития на 14 януари:
- 1954 г. – Бейзболната звезда Джо ДиМаджо и актрисата Мерилин Монро сключват брак в кметството на Сан Франциско.
- 2024 г. – След 52 години на трона кралица Маргрете II на Дания абдикира, а нейният най-голям син, престолонаследникът Фредерик, става крал Фредерик X.
Родени:
- 83 г. пр.н.е. – роден е римският политик Марк Антоний
- 1883 г. – родена е френската дизайнерка Нина Ричи
- 1925 г. – роден е японският писател Юкио Мишима
- 1941 г. – родена е американската актриса Фей Дънауей („Бони и Клайд“, „Трите дни на Кондора“, „Аризонска мечта“, „Камерата“, „Дънстън сам в хотела“)
- 1969 г. – роден е американският музикант Дейв Грол
Починали:
- 1898 г – умира британският писател и математик Луис Карол („Алиса в Страната на чудесата“, „Алиса в Огледалния свят“)
- 1943 г – умира британският писател Ерик Найт („Ласи“)
- 1957 г – умира американският актьор Хъмфри Богарт („Казабланка“)
- 2016 г – умира американският актьор Алън Рикман („Умирай трудно“, „Робин Худ: Принцът на разбойниците“, „Разум и чувства“, „Распутин“, „Хари Потър“, „Наистина любов“)
