Н якои твърдят, че той е бил хирург. Според други - ненормален луд, а може би месар, принц, художник или призрак. Убиецът, известен на историята като Джак Изкормвача, тероризира Лондон преди 135 години. През следващото столетие той е всичко за всички, тъмна сянка, върху която стоварваме страховете и нагласите си.
Но за пет жени Джак Изкормвача не е легендарен призрак или герой от детективски роман - той е човекът, който ужасяващо е сложил край на живота им.
"Джак Изкормвача е бил реален човек, който е убивал реални хора", заявява историкът Хали Рубенхолд, чиято книга "Петте" описва живота на жертвите му. "Той не е бил легенда."
Кои са били тези жени? Те са имали имена: Мери Ан "Поли" Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели. Те имаха и надежди, близки, приятели, а в някои случаи и деца. Животът им, всеки един от тях уникален, разказва историята на Лондон през XIX век - град, който ги изтласква в периферията и им обръща повече внимание като на мъртви, отколкото като на живи.
Examples of artistic letters Jack The Ripper wrote to the police and others.🎩🔪💀 pic.twitter.com/qp7IDuUDBp
— Patricia Cornwell (@1pcornwell) August 24, 2023
- Терор в Уайтчапъл
Историите на всички тях не започват в Лондон, но завършват там - в и около претъпкания ъгъл на мегаполиса, известен като Уайтчапъл, квартал в лондонския Ийст Енд. "Вероятно в целия свят няма такова зрелище като това в този огромен, пренебрегнат, забравен голям град в Източен Лондон", пише Уолтър Безант в романа си "Всички видове и състояния на хората" през 1882 г.
"Той е пренебрегнат дори от собствените си граждани, които никога досега не са осъзнавали изоставеното си състояние."
Сред "изоставените" граждани на Уайтчапъл са някои от най-бедните жители на града. Имигранти, временно пребиваващи работници, семейства, самотни жени, крадци - всички те са се сгушили в препълнените с хора квартири, бедняшки квартали и работнически домове. Според историчката Джудит Уолковиц "към 80-те години на XIX в. Уайтчапъл се превръща в олицетворение на социалните недъзи на "отхвърления Лондон" - място, където грехът и бедността се смесват във викторианското въображение, шокирайки средната класа."
Уайтчапъл се превръща в сцена на ужаса, когато безжизненото, обезобразено тяло на Поли Никълс е открито на тъмна улица в ранните сутрешни часове на 31 август 1888 г. Тя се превръща в първата от петте канонични жертви на Джак Изкормвача - основната група жени, чиито убийства изглеждат свързани и са извършени в кратък период от време.
През следващия месец по улиците на Ийст Енд ще бъдат открити още три убити жени, които са били убити по сходен начин: с прерязани гърла и в повечето случаи с изкормени коремни кухини. Органите на някои от жертвите са били отстранени. Петото убийство е извършено на 9 ноември, когато Изкормвача заклал Мери Джейн Кели с такова варварство, че тя била почти неузнаваема.
Тази така наречена "Есен на ужаса" довежда Уайтчапъл и целия град до паника, а мистериозната самоличност на серийния убиец само засилва драмата. Пресата раздухва сензацията за изумително жестоките убийства и за живота на убитите жени.
Portrait sketches of a murderer - the Illustrated Police News carries images of various Jack the Ripper suspects... https://t.co/26uTW1Hn9K… #eastend pic.twitter.com/r0vRy4qI2x
— ℝ𝕚𝕡𝕡𝕖𝕣 (@The_East_End) August 23, 2023
- Поли, Ани, Елизабет, Катрин и Мери Джейн
Макар и завинаги свързани с начина на смъртта си, петте жени, убити от Джак Изкормвача, имат още нещо общо: те са били сред най-уязвимите жители на Лондон, живеещи в периферията на викторианското общество. Те са се препитавали в Ийст Енд, като са влизали и излизали от работнически общежития, намирали са случайна работа и са залагали малкото си имущество, за да си позволят легло за нощувка в някой подслон. Ако не можеха да съберат пари, просто спяха на улицата.
"Никой не се интересуваше от това кои са тези жени", казва Рубенхолд. "Животът им беше изключително несигурен".
Поли Никълс добре познавала несигурността. Родена през 1845 г., тя изпълнява викторианския идеал за правилна женственост, когато става съпруга на 18-годишна възраст. Но след като ражда пет деца, в крайна сметка напуска съпруга си заради подозренията му в изневяра. През последните години от живота ѝ алкохолът се превръща едновременно в патерица и проклятие за нея.
Алкохолът също ускорява отчуждаването на Ани Чапман от това, което се смяташе за уважаван живот. Чапман е родена през 1840 г. и прекарва по-голямата част от живота си в Лондон и Бъркшир. С брака си с Джон Чапман, кочияш, през 1869 г., Ани се позиционира в най-високото ниво на работническата класа. Но вкусът ѝ към алкохола и загубата на децата ѝ ужищогават семейния ѝ живот и Ани се озовава в Ийст Енд.
Родената в Швеция Елизабет Страйд е била имигрантка, подобно на хиляди други, живели в Ийст Енд. Родена през 1843 г., тя идва в Англия, когато е на 22 години. В Лондон Страйд преоткрива себе си отново, ставайки съпруга и собственик на кафене.
Катрин Едоус, която е родена в Улвърхамптън през 1842 г. и се премества в Лондон като дете, губи и двамата си родители, когато е на 15 години. Тя прекарва по-голямата част от зрелостта си с един мъж, който е баща на децата ѝ. Преди убийството си тя току-що се е върнала в Лондон след бране на хмел в Кент, популярен летен ритуал за лондончани от работническата класа.
На 25 години Мери Джейн Кели била най-младата и най-мистериозната от жертвите на Изкормвача. Кели е живяла в Ирландия и Уелс, преди да се установи в Лондон. Тя имала малък лукс, който другите нямаха: стая с легло. То щеше да стане сцена на нейното убийство.
И все пак дългогодишното убеждение, че всички тези жени са били проститутки, е мит, както Рубенхолд демонстрира в "Петте". Известно е, че само две от жените – Страйд и Кели – са продавали тялото си за пари. Фактът, че всички те са били определени като секс труженички, подчертава как викторианците са гледали на бедните жени без жилища. „Те са систематично „отдалечени“ от обществото“, казва Рубенхолд, въпреки че „така са живели мнозинството“.
Тези жени бяха човешки същества със силно чувство за личност. Според биографа Робърт Хюм техните приятели и съседи ги описват като „работливи“, „весели“ и „много чисти“. Те са живели, те са обичали, те са съществували - докато много внезапно в една тъмна нощ през 1888 г. те не губят живота си.
Did you know JACK THE RIPPER left a diary next to his final victim?
— Steve Hudgins - Bestselling Horror Author (@BigBitingPig) August 27, 2023
Most people don't because it was kept hidden from the public.
But why?
Find out in HORROR QUICKIES - Complete Series!
It's just 1 of over 80 (yes 80) scary stories waiting for you! https://t.co/iXZbqbk48Q pic.twitter.com/35B8XEaSaZ
Голяма сянка
Откриването на тялото на Ани Чапман на 8 септември засили паниката в Лондон, тъй като раните ѝ повтарят шокиращата бруталност на убийството на Поли Никълс дни по-рано. Разследващите разбират, че един и същ убиец вероятно е извършил и двете престъпления - и той все още е на свобода. Кой ще бъде следващият?
В края на септември централната новинарска служба на Лондон получава писмо с червено мастило, за което се твърди, че е от убиеца. Била подписано „Джак Изкормвача“. Вестниците из целия град взимат името и го пуснаха. Отразяването в пресата на убийствата в Уайтчапъл става трескаво. Вестниците били на границата между факти и измислици, разказвайки задъхано всяка ужасяваща подробност от престъпленията и спекулирайки с безумие за самоличността на убиеца.
Днес този импулс продължава и както детективите в креслото, така и професионалните следователи предлагат безкраен парад от заподозрени, включително художникът Уолтър Сикерт, писателят Луис Карол, морякът Карл Фейгенбаум и Арън Космински, бръснар от Ийст Енд.
5. WHO WAS JACK THE RIPPER?
— Nzeora (@NzeoraHQ) December 23, 2022
After five women were brutally murdered in London in 1888, quite a number of letters were received from the police from Jack the Ripper. These letters taunted the police's attempt on finding out who he was. pic.twitter.com/0serQE2cIJ
Продължаващото очарование от разобличаването на убиеца увековечава „тази идея, че Джак Изкормвача е игра“, казва Рубенхолд. Тя вижда паралели между игровизацията на убийствата в Уайтчапъл и съвременната мания за истинското престъпление.
„Когато подхождаме към истинското престъпление, през повечето време подхождаме така, сякаш е легенда, сякаш не е реално, сякаш не се е случило на истински хора.“
Our Non-fiction book of the month is The Five by @HallieRubenhold
— Waterstones Castlepoint (@WaterstonesBCP) February 2, 2020
We all know Jack the Ripper, right? There's t-shirts, shops, movies, and books...
Let me ask you one question. Do you know the name of any of the women he murdered? No?
Time to find out.https://t.co/iSFI9wYoXL pic.twitter.com/0s8ahUf1hd
„Тези престъпления все още се случват днес и все още не се интересуваме от жертвите“, оплаква се Рубенхолд.
Убийствата в Уайтчапъл остават неразкрити и след 135 години и Рубенхолд вярва, че това никога няма да се промени: „Няма да намерим нищо, което категорично да ни казва кой е Джак Изкормвача.“
Вместо това убийствата ни разказват за ценностите на 19-ти век – и на 21-ви.
криза, която тихо расте" />
