В календара на човечеството има дати, които кървят от спомена за жестокост, но за България 10 март е денят, в който един народ избра да остане верен на душата си. През 1943 г., когато над Европа е легнала най-дългата нощ на XX в. и маховикът на Холокоста мели човешки животи с индустриална прецизност, една малка нация дръзва да каже „не“. Това е мигът, в който обикновеният българин, духовникът и държавникът се хванаха за ръце, за да изтръгнат близо 50 000 свои съграждани от челюстите на смъртта.
- Сянката на вагоните и бунтът
Пролетта на 1943 г. започва със зловещ тътен. Влаковите композиции вече чакат по гарите в Пловдив, Кюстендил и Дупница. Заповедта за депортация на българските евреи към „лагерите на Изток“ е подписана тайно, а съдбата им изглежда предрешена.
В тези часове на върховно изпитание обаче се пропуква стената на мълчанието. Вестта за предстоящото депортиране стига до Кюстендил, а оттам – до кабинета на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев.
Пешев, човек на реда и властта, прави избор, който ще го обезсмърти – той избира морала пред постовете. С безпрецедентна смелост той съставя протестно писмо, подписано от 42-ма народни представители, с което разобличава антихуманния характер на депортацията.
Това е първият голям пробив, който разклаща решимостта на изпълнителната власт и дава време на гражданското общество да организира своя „щит от човечност“.
- Молитвата, която спря влаковете
Докато политическите совалки в София кипят, Българската православна църква заема своята най-достойна историческа позиция. В Пловдив митрополит Кирил – бъдещият български патриарх – научава, че съгражданите му евреи са събрани в местното училище, готови за отвеждане.
В акт на библейска саможертва, той прескача оградата на училището и заявява на събраните хора: „Където отидете вие, там отивам и аз“. Той изпраща телеграма до двореца, в която предупреждава, че ще легне на релсите пред влаковете.
В София митрополит Стефан проявява същата непоколебимост, заявявайки, че съвестта на българския народ не позволява подобно варварство. Гласът на църквата, подкрепен от писатели, лекари, юристи и обикновени работници, създава вълна от обществена енергия, която никое правителство не може да пренебрегне.
Българите не виждат в своите съседи евреи „чужденци“ или „врагове“, а съученици, приятели и братя по оръжие от войните. Тази органична връзка се оказва по-силна от расовите закони на Третия райх.
- Триумфът на малкия народ над голямото зло
В крайна сметка, под натиска на улицата, църквата и парламентарната опозиция, заповедта за депортация е отменена. На 10 март 1943 г. влаковете тръгват празни, а хиляди семейства се прибират по домовете си. Макар съдбата на евреите от Беломорието и Македония да остава незарастваща рана, спасяването на 48 000 души в пределите на България остава уникален феномен в окупирана Европа.
Днес си припомняме, че човечността е въпрос на избор, а не на обстоятелства. България през 1943 г. не беше най-богатата или най-могъщата държава, но тя се оказа най-смелата. 10 март е нашият вечен урок по достойнство.
Още събития на 10 март:
- 1969 г. – Джеймс Ърл Рей се признава за виновен за убийството на Мартин Лутър Кинг-младши.
- 1988 г. – Лавина в швейцарския ски курорт Клостерс едва не убива принц Чарлз.
Родени:
- 1940 г. – роден е американският актьор Чък Норис
- 1957 г. – роден е лидерът на терористичната групировка Ал Кайда Осамабин ладен
- 1958 г. – родена е американската актриса Шарън Стоун
- 1964 г. – роден е британският принц Едуард
- 1970 г. – роден е българският актьор Иван Ласкин
