И злизането на Великобритания от Европейския съюз е сериозен проблем за самата нея, но може да се превърне в такъв и за света. Въпреки че политиците от двете страни на Ламанша се опитват да придадат на ситуацията оптимистичен оттенък, в случая предизвикателствата са преди всичко икономически. А България вече се е озовавала в подобна ситуация и то неведнъж.
Великобритания е петата по-големина икономика в света и е добре интегрирана в глобалните търговски и финансови вериги. Така британската криза лесно може да се превърне в световна.
Преди всичко излизането от ЕС е процес на ограничаване на достъпа до единния пазар. Той може да е постепенен и по-малко болезнен – при контролиран „Брекзит” или шоков за икономиката при неконтролиран.
През последната година станахме свидетели на редица изказвания на британски политици и длъжностни лица, които разкриват каква всъщност е стратегията на Лондон. В общи линии тя е базирана на класическия подход, описан от Джон Мейнард Кейнс, за подпомагане на икономиката чрез увеличаване на публичните разходи. С други думи правителството ще напечата пари, възползвайки се от това, че разполага със собствена резервна валута – британския паунд.
Проблемът е как да бъдат похарчени тези средства. Тъй като инфраструктурата на страната е като цяло в добро състояние. Стандартът на живот е висок. А „Брекзит” заплашва множество работни места в индустрията – свързани с европейските и най-вече германските производствени вериги, фокусът пада върху разходите за отбрана.
Военният сектор има още едно голямо предимство – той е до голяма степен изолиран от правилата на Световната търговска организация и това позволява широка държавна намеса и протекции.
Ето защо в Комисията за отбрана в британския парламент предложиха увеличение на разходите от 2,1% сега, до 3% от брутния вътрешен продукт на страната или 60 млрд. паунда. Официалното оправдание е нарастващата заплаха от Русия.
На този фон не е случайно раздухването на случая „Скрипал”, който се превърна в безпрецедентен международен скандал. Докато при предишни подобни посегателства срещу живота на руски граждани на британска територия, позицията на Лондон спрямо действията на Кремъл бе доста по-дипломатична. Убийството на Александър Литвиненко например имаше много по-слаби политически последствия.
Стигна се дори до абсурдни изказвания, като това на началника на военновъздушните сили на Великобритания Сър Стюарт Пийч, който предупреди, че Русия може да нанесе „катастрофален” удар на икономиката на Запада, като прекъсне интернет кабелите на дъното на Атлантическия океан с подводница. Разбира се Сър Пийч лобираше за нарастване на военните разходи.
А в неделя министърът на отбраната Гавин Уилямсън съобщи, че Великобритания планира да изгради нови военни бази в Азия и Карибския регион след „Брекзит”, за да стане отново „глобална сила”.
Търсенето на външен враг, който да обедини нацията също е типичен политически подход в предкризисна ситуация.
И все пак изглежда, че руската заплаха не е достатъчна, за да консолидира британското общество и да даде свобода на действие за управляващите в навечерието на „Брекзит”.
Проблемът за Великобритания е дори по-сериозен, тъй като тя е на път да загуби най-големия си пазар в края на глобален икономически цикъл на растеж. Тоест нейните проблеми могат да съвпаднат във времето със сътресения в световната икономика. „Брекзит” дори може да се превърне в спусъка на следващата глобална икономическа криза.
А България вече е минавала по този път и подобни проблеми, макар и в далеч по-малки мащаби, и то неведнъж.
През XIX в. българската икономика е добре интегрирана в пазарите и производствените вериги на Османската империя. Реално руско-турската война от 1877-1878 г. слага началото на процес на постепенно преориентиране на Запад, завършил с обявяването на независимост през 1908 г.
В продължение на три десетилетия България губи османските пазари и бизнесът се насочва към производствените вериги и търсенето в Европа. Този процес е изключително труден, най-вече поради това, че европейските икономки са по-големи, по-конкурентни и по-развити от българската. И България, подобно на Великобритания сега, се опитва да подкрепи растежа с инвестиции в инфраструктура и увеличаване на разходите за отбрана. Нацията е обединена и мобилизирана в Балканските войни (1912-1913 г.) и страната влиза в икономическа криза едва след Първата световна война (1914-1918 г.)
Изводът е, че един процес на постепенен „Брекзит” може да се развие успешно и с изключително малко икономически сътресения както за ЕС, така и за Великобритания.
Не така обаче стоят нещата ако излизането от Европейския съюз стане без споразумение. И тази ситуация има аналог в българската история – разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ. СИВ престава да съществува през 1991 г. Само две години след настъпването на демократичните промени в България. Така страната на практика внезапно губи пазарите в т. нар. Източен блок, в които се е интегрирала в предходните 45 години.
В последствие българската икономика колабира. Управляваните от държавата предприятия не могат да намерят нови пазари. Дори увеличеното печатане на пари не успява да запази субсидираната заетост. За сметка на това доверието в лева се срива. Спадът на валутните приходи и нарастващата необходимост от внос от Запада водят до раздуване на външния дълг и хиперинфлация. А икономическите проблеми се превръщат в политически, като цялата система на държавното управление се разпада.
България успява да се стабилизира едва с въвеждането на валутния борд, с който на практика се отказва от паричния си суверенитет и поставянето на началото на процеса на интеграция в единния пазар на Европейския съюз.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
