Отвлечената сценография на сцени, съставени от редукция на действителността до знаците на отношението към нея. Люлеещата се муза „аз – не аз“ в хамака на живота, окачен на облаци, в ненатрапчиво очакване на несбъднатост.
Когато Галилео умира през 1642 г., Католическата църква категорично отказва да позволи той да бъде погребан в осветена земя заради еретичните му за онова време теории
