При Елза това са метафорите на цялото й досегашно творчество – извънвременните морета, спокойни или бурни, самотният фар, загледаните в някаква далечна отвъдност лица, острият колорит на болезнена свръхчувствителност.
Когато Галилео умира през 1642 г., Католическата църква категорично отказва да позволи той да бъде погребан в осветена земя заради еретичните му за онова време теории
