Норвежката горска котка е по-едра от повечето домашни котки. Подобно на риса има дълги уши със снопчета косъмчета на върха. Козината ѝ е гъста и не пропуска влага. Сменя я през лятото с по-къса, като през есента образува зимното окосмяване, което я пази от студа. Среща се в горите на Скандинавския полуостров, но е популярна и като домашен любимец. Има доказателства, че още викингите са я опитомили. За първи път породата е описана през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. През 1977 г. в Париж тя е била призната официално и е бил утвърден стандартът, което позволило на норвежката горска котка да участва във фелиноложки изложби. След Втората световна война норвежката горска котка свободно се кръстосвала с късокосместите фермерски котки, поради което съществувала опасност породата да изчезне като вид.
Демократите поеха Конгреса, а Кремъл бърза да договори новата сигурност в Европа, преди мандатът на Доналд Тръмп да изтече. Икономическият натиск и военните разходи поставят Москва пред ограничено време за действие
Холивудската легенда Дъстин Хофман разкрива за драматичен момент от младостта си, когато побеснял съпруг го заварва в леглото със съпругата си. Звездата от „Рейнман“ и „Дипломантът“ споделя за страха за живота си и за новите разкрития в мемоарите си
