Към река Огоста

З дравей! Не ме познаваш, но аз много добре знам коя си. Ти си моята река, извираща от Дългоделския Балкан и вливаща се в тихия, бял Дунав. Водите ти се формират от сливането на реките Превалска, Чипровска, Дългоделска Огоста, Златица, Бързия и техните притоци. Поречието ти никога не е оставало безлюдно. Какво е усещането да си свидетел на безброй човешки орисии - въстания и борби за свобода и социална справедливост, да течеш ту бистра, ту кървава? Как се чувстваше, когато римският владетел Август със своите роби е добивал злато и всичкото е откарвал в столицата на Римската империя?

Ако можеше да говориш, навярно би разказала нечувани истории за периоди на възход и падение. Навярно би разказала за по- съвестното отношение към теб преди периода на индустриализация, би разказала как хората са се възхищавали на твоите води и са били благодарни за ценния дар, който им даваш - живот.

Да, защото животът се е зародил във вода. Водата е извор на живот и олицетворява раждането и прераждането, почиства тялото и по презумпция го пречиства. Тя има символичен, дори сакрален статут. Затова е ключов елемент в религиозни церемонии и ритуали, а в някои народи се счита и за божество.

Водата обаче никога не се разглежда като неутрална или пасивна. Тя има сили и способности да трансформира този свят, да изчиства от греховете и да пресътворява светостта. Водата отмива мръсотията и пречиства физически и символично. Тя е жива и духовна субстанция, която служи като посредник между нас, хората, и боговете. Затова така божествено изглеждат водопадите и рилските езера. Затова е толкова приятно, когато те наблюдавам, докато неуморно и безрезервно отдаваш водите си на нас, хората, за да можем да живеем.

А колко ли е голяма болката ти, когато някой изхвърли отпадъците си в твоето водно тяло? Колко ли те боли от това, че оставаш недооценена, използвана и възприета единствено като средство за печелене на пари? Човек без злато може да оцелее, но без вода не. Ще ми се това да е водещата мисъл на представителите на вида homo sapiens, когато правят своя избор между преходността на финикийските знаци и вечността на водите ти, даряващи живот.

Ще ми се човекът да сложи край на своята жестокост, нарушаваща естествената хармония и предизвикваща опасност и за самия него - за неговия морал, душевност и дори за самото му оцеляване като част от природния свят. Да, човекът може да е най- разумното живо същество (homo sapiens), но той е също така и най-неразумното, най-безотговорното към себе си и бъдещето на своите поколения. Затова трябва да се освободи от погрешните представи, че е венец на мирозданието и негов господар и да осъзнае, че е част от природата; че е естествен резултат от еволюцията на организмите, и постигането на хармонията с природата е не само желателна, а задължителна.

И ако нашият човешки жребий е да бъдем все така благословени, имайки предвид твоите води и всички други красоти и прелести на природата, но и неразумни в отношението си към тях, то значи завинаги ще си останем разпънати на кръста между възторга и страданието.

Благодаря ти, че не спираш да се грижиш за поддържането на живота!

Възхищавам се на непрестанната сила, която кара водите ти да текат!

Известно ми е, че не принадлежиш на никого - нито на градове, нито на хора, нито на предприятия, ти си вечна. Но на мен страшно много ми харесва да те наричам моя.