Жълтото паве, мистерията на производството

Края на 19-ти и началото на 20-ти век. Време на промени в Европа. Индустриализацията на обществото започва да набира сила. Това няма как да подмине и българската столица.

Централните части на София вече са оформени и тя добива облика на град с европейски център. Наред с оригиналните строежи София е електрифицирана, а през 1901 г. тръгва първият трамвай. Комуникациите се подобряват и расте броят на телефонните абонати.

София има много символи. Тя е градът на минералните извори. На територията й има 40 сондажни извора. Тя е градът с кестените. Тя е средищното място.

Но символът, който отличава самата й сърцевина, това са жълтите павета. Те се превръщат в белег на административен, исторически и културен център на града. Те са съвременен символ на едно място, попило хилядолетна история, мъдрост и човещина.

Но как ли са успели те да преживеят войни, бедствия, земетресения, танкове, обсади, бомбардировки и дори колекционери на сувенири.

Според легендата жълтите павета са подарък от страна на австроунгарските владетели по случай сватбата на цар Фердинанд 1 с Елеонора Ройс-Кьостриц, първа братовчедка на великата княгиня на Русия Мария Павловна.

Отлети са в Будапеща и са поставени в началото на 20 век. А според фактологията - те наистина са внос от Австро-Унгария, но не по случай светското събитие, а по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров.

Ако се разходим по тях, ще видим, че те застилат сърцевината на София. Виждаме ги пред катедралата "Св. Александър Невски", после в района на парламента, БАН и около бившия царски дворец, до Народния театър.

Колко ли са на брой? Може би някой някога ще успее да ги преброи. Но броят им не е важен, ние сме впечатлени от тяхната здравина.

Къде ли се крие тайната на тези малки глинени правоъгълничета, които крепят на плещите си тежестта на центъра на един град? Те се произвеждат от варовика "мергел", известен в Унгария под името "марга". Той се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса.

През 1907 г. са постлани с керамичен паваж 28,400 кв. м, а през 1908 г. - 30,902, 46 кв. м или общо 59,302, 46 кв. м.

Казват, че с глина можеш да оформиш почти всеки предмет. Но има една специална глина, която оформя историята. Жълтите павета са като разпилени страници история. Всеки, който стъпи върху тях записва спомен за поколенията.

Известни личности и паметни събития са оставили своя отпечатък върху тях. Прелиствайки ги може да открием паради, погребения, концерти, състезания, митинги, протести, радост и тъга. Върху тях тупти и днес живият ритъм на града.