Няколко държави в пограничния район между Русия и останалата част от Европа сменят ръководството си – но не и външната си политика. Приятелски настроени към Русия политици спечелиха президентските избори в България и Молдова. На 9 ноември естонският парламент гласува вот на недоверие срещу правителството, което може да доведе до това проруската партия „Център” да оглави ново коалиционно правителство. В Черна гора Демократичната партия на социалистите все още преговаря за формирането на управляваща коалиция, след като спечели повечето гласове на изборите през октомври, но не си осигури мнозинство, пише Антония Колибасану в „Геополитикал фючърс“.
Вижте победителите от изборната нощ, както и първата дама, в снимки
В България бившият командващ ВВС Румен Радев и социалистическата партия спечелиха изборите за президент. В резултат на това премиерът Бойко Борисов си връчи оставката, както беше обещал ако кандидатът на управляващите не победи. Радев спечели изборите на вълната от недоволство от напредъка в борбата с корупцията и разочарованието от ЕС. Първоначално представил се като независим кандидат, Радев говори и против заселването на бежанците в България. Той също така твърди, че е необходим по-прагматичен баланс между изискванията за членство в ЕС и НАТО, докато страната се стреми към ползи от отношенията си с Русия.
Юнкер поздрави Радев, чака се новият еврокомисар
Румен Радев – генералът, който ще бъде президент
Това по същество не се различава от подхода на Борисов. Борисов не се съгласи с румънското предложение за създаване на постоянно действаща флотилия в Черно море, макар че по-късно България се съгласи да участва в многонационалната бригада на НАТО, разположена в Румъния. Борисов също така рестартира диалога с Русия, обсъждайки с Путин миналия август основни енергийни проекти в България, включително атомната електроцентрала „Белене“ и газопровода „Южен поток“. Двете страни се разбраха „да се засили взаимодействието в рамките на руско-българската междуправителствена комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество.“
Избирането на Радев няма да окаже влияние върху позицията на България по санкциите срещу Русия, тъй като следващият премиер ще ги обсъди в Брюксел през декември. Радев ще встъпи в длъжност след около два месеца, след като мандатът на сегашния президент изтече. Временното правителство ще остане до пролетта на 2017 г., когато ще се проведат предсрочни избори. Малко или нищо няма да се промени в краткосрочен план.
Изборите не значат много, дори когато кампанията е за геополитика. Проруските или прозападните партии могат да управляват, но не могат да оформят геополитическите императиви на една страна, защото те са вградени в нейния национален интерес. Сегашният най-строг руски императив е да се поддържа вътрешна стабилност. В процеса на работа, за да реформира своята икономика – дълъг и труден процес - Русия трябва да действа на международно ниво. Москва лобира пред ЕС за прекратяване на санкциите, докато работи, за да поддържа и разширява влиянието си в съседните страни. Руските опасения и движения се усещат в пограничните държави по-остро, отколкото другаде. Платформата за спечелване на изборите в тези страни, насочена към социално-икономическите проблеми, произтичащи от кризата от 2008 г., включва и разделението между Русия и Запада. Както се увеличава фрагментацията на ЕС и Брюксел губи влияние, про-руската риторика печели позиции. Въпреки това, като се има предвид стратегическият икономически интерес в оставането близо до Запада, пограничните страни няма да променят външната си политика, за да прегърнат Русия.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!