В края на октомври 2025 г. Народното събрание прие решение, което предизвика бурни реакции в политическите и икономическите среди – временна забрана за износ и вътреобщностни доставки на дизелово и авиационно гориво.
Мярката, подкрепена от 135 народни представители, цели да защити вътрешния пазар и енергийната сигурност на страната в условията на динамична международна обстановка и нарастващо напрежение около санкциите срещу Русия.
Защо България спря износа на горива
Официалният мотив на управляващите е ясен – гарантиране на енергийната сигурност и стабилността на пазара. През последните седмици беше отчетен рязък скок в износа на дизел и авиационно гориво, което, според депутатите, е поставило под риск вътрешните резерви и ценовия баланс.
Мярката е въведена спешно, за да се предотврати възможността от спекула и изтичане на стратегически количества. Според управляващите това е временна стъпка, която ще действа до нормализиране на пазарната ситуация. Решението идва и на фона на новите санкции срещу руската енергийна компания „Лукойл“, наложени от САЩ, които косвено засягат и България – страна, в която групата има ключово значение чрез своята рафинерия в Бургас.
Какво означава решението на практика
С въвеждането на забраната България временно прекратява износа и доставките на дизелово и авиационно гориво към други държави, включително и членки на ЕС. Изключения се правят единствено за зареждане на плавателни и въздухоплавателни средства, които преминават през страната, както и за доставки, свързани с въоръжените сили на НАТО и ЕС.
Контролът върху изпълнението на решението е поверен на Агенция „Митници“, а според експерти в сектора, мярката може да има и икономически последици – ограничаването на износа може да намали приходите в държавния бюджет с до 100 милиона лева месечно, тъй като „Лукойл Нефтохим Бургас“ е един от най-големите данъкоплатци у нас.
Критиците на решението го определят като прибързано и непрозрачно, тъй като не са публикувани официални данни за наличните резерви и конкретните рискове за снабдяването. Според тях държавата е действала „на сляпо“, водена повече от политически и геополитически фактори, отколкото от чисто икономически съображения.
С какви количества горива разполага България
Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ Асен Асенов заяви, че България разполага със запаси на бензин за около 35 дни и на дизел за над 50 дни.
По думите му страната разполага с достатъчно количество към днешна дата, като задължителните 90-дневни запаси са на около 98%, а 50% от тях се намират на територията на страната, където са базите на агенцията, както и в различни складове.
Част от количествата горива в чужбина се намират в Италия, Холандия, Унгария, Словакия, Гърция, Румъния и при нужда те могат да пристигнат в страната между седем и 45 дни, уточни Асенов пред bTV, цитиран и от БТА.
По повод твърденията, че една фирма не изпълнява задълженията си за доставки на гориво в държавния резерв Асенов посочи, че компаниите, които не го правят са три.
Една от тях е „Инса ойл“, а останалите две са по-малки. Причината, която те посочват е невъзможност да съхраняват горивата, въпреки задълженията си, добави той. Асенов обясни, че Държавният резерв води дела срещу тях всяка година, които печели, но в закона не са предвидени финансови санкции за нарушителите.
„Горивата, които са длъжни да съхраняват тези три компании, се равняват на около пет дни от задължителните 90-дневни резерви“, допълни председателят на Държавния резерв.
„Около 80% от резервите, които трябва да поддържат частните дружества, в момента се осигуряват от „Лукойл“, каза Асенов.
Той увери, че каквото и да се случи, държавата ще осигури на тези фирми необходимите резерви.
„Сключени са договори с фирми за стоков контрол, които правят анализи на количеството и качеството на съхранените горива, като всеки месец се извършват проверк“и, допълни още Асен Асенов. „Рафинерията в Бургас няма да спре, а ако спре или по някакъв начин намали капацитета си, има подготвени варианти, така че нефтът да бъде преработен до крайните нефтопродукти – дизел и бензин“, обясни още Асенов.
Ролята на „Лукойл“ и съдбата на рафинерията в Бургас
Не е тайна, че решението за забрана на износа е пряко свързано с дейността на „Лукойл Нефтохим Бургас“, най-голямата рафинерия на Балканите и стратегически актив за България. Именно оттук идва по-голямата част от горивата, които се потребяват и изнасят от страната.
В мотивите към законодателната промяна се посочва, че мярката е в синхрон с международните санкции срещу „Лукойл“, наложени от САЩ. Това поставя компанията в сложна ситуация – тя трябва едновременно да се съобразява с европейските и американските санкционни режими и да осигурява горива за вътрешния пазар.
Българските власти вече взеха решение да бъде назначен особен управител в рафинерията, който да гарантира, че предприятието ще продължи да функционира нормално и след влизането в сила на санкциите. Според експерти, пред „Лукойл“ стоят два възможни сценария – или санкциите да отпаднат при евентуален край на войната в Украйна, или собствеността на рафинерията да бъде преструктурирана, за да може тя да продължи работа под нов контролен модел.
Санкции, сигурност и икономика
Забраната за износ на горива идва в момент, когато Европейският съюз и САЩ засилват санкциите срещу Русия, особено в енергийния сектор. Целта е да се ограничи финансирането на руската военна машина чрез приходи от петрол и нефтопродукти.
България, като член на ЕС и с единствената голяма рафинерия в региона, се оказва в сложна позиция – от една страна трябва да спазва ангажиментите си към съюзниците, а от друга – да гарантира стабилността на собствения си енергиен пазар.
Решението на парламента е опит да се намери баланс между геополитическият натиск и националния интерес. То е и сигнал към партньорите в Брюксел и Вашингтон, че София е готова да предприеме твърди мерки, когато националната сигурност и икономическата стабилност са застрашени.
Какво е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ)
Основна задача в дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е задоволяване на потребностите на националното стопанство и населението от стратегически стоки и материали за определен период от време при кризисни ситуации, извънредно положение и положение на война и/или военно положение, в съответствие с действащите номенклатури и нормативи за държавните резерви и военновременни запаси и общия държавен военновременен план.
ДА ДРВВЗ изпълнява и функции по донатрупване на стоково-материални ценности като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ). Целта е повишаване и достигане на процентната им обезпеченост, съгласно номенклатурите и нормативите за тях, приети с Решения на Министерския съвет.
Какво се съхранява в Държавния резерв:
- хранителни продукти;
- вода;
- лекарства;
- болнично и домакинско имущество;
- дървен материал;
- горива и др.
Неразделна част от управлението на вече създадени държавни резерви и военновременни запаси е тяхното стопанисване чрез обновяване на стоки и материали с изтичащ срок на съхранение, контрол на тяхното движение и наличност, опазване и поддържане в съответното количество и качество, с оглед гарантиране на непрекъснатата им готовност за ползване. По такъв начин, в случай на необходимост и съобразно нормативната регулация, се осигурява адекватна реакция на правителството в съответствие с интересите на националната сигурност.
Агенцията поддържа в постоянна готовност за ползване суровините, стоките и материалите от държавни резерви, с оглед националната сигурност и преодоляването на кризисни ситуации.
При молба за освобождаване на държавните резерви от страна на централната или местна власт, Агенцията винаги се стреми максимално бързо и ефективно, в съответствие със закона да осигури необходимите количества.
Как се финансира дейността на Агенцията:
Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка. Председателят на ДA ДРВВЗ е първостепенен разпоредител с бюджет към Министерския съвет.
За финансиране на дейността си, Агенцията съставя бюджет, приеман ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Подробна информация може да бъде открита в рубрика „Открито управление“.
През последните години Агенцията участва в преодоляването последиците от редица кризи и бедствени ситуации като предостави повече от:
- 4 003 648 литра бутилирана питейна вода;
- 229 749 кг консервирани храни;
- 135 900 броя лични предпазни средства;
- 32 440 литра дезинфектант;
- 8 750 броя болнично и домакинско имущество;
- 12 000 броя лекарствени продукти;
- 130 100 броя медицински изделия.
Другата съществена задача на Агенцията е да осигури обезпечаването на националната икономика за минимален период от 90 дни с енергийни запаси, в съответствие с националната енергийна и икономическа сигурност на страната и на Европейския съюз.
Днес базите за дългосрочно съхранение на суровини, стоки и материали на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ са модернизирани и приведени към изискванията на българското и европейско законодателство.
