П очти всички членове на комисията, която в момента провежда изпита за юридическа правоспособност, са сменени преди втората му част заради незадоволителна работа. Това съобщи министърът на правосъдието Георги Георгиев в отговор на запитване на Lex.bg.
„Заради установени пропуски в работата на комисията, която провежда изпита за придобиване на юридическа правоспособност, с моя заповед смених председателя ѝ, който е представител на Инспектората по Закона за съдебната власт към МП. Трима от останалите четирима членове, които са представители на Върховния административен съд, Националната следствена служба и УНСС също са сменени. Запазва се единствено представителят на ВАдС поради невъзможност да бъде заменен от другия излъчен представител“, каза Георгиев.
Комисията, чиято смяна се случи насред процедурата по провеждане на изпита за правоспособност, се председателстваше от Драгомира Искрева – инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, а нейни членове бяха преподавателят в УНСС доц. д-р Павел Смолички, Нина Седефова от Висшия адвокатски съвет (резервен член), съдията във Върховния административен съд Станимир Христов (резервен член) и следователят от Националната следствена служба Мариан Маринов.
Засега от Министерството на правосъдието няма да съобщават кои са новите членове на комисията.
Последният изпит за придобиване на юридическа правоспособност предизвика реакции в правната общност, след като Facebook групата „Правна лудост“ показа четири проблемни въпроса в него (целия тест виж тук, а верните отговори според комисията – тук).
И ако непрецизността в два от тях не е фатална, то при други два комисията е приела за верни очевидно грешни отговори, а това влияе на резултатите на участниците в изпита.
За единия от въпросите, комисията призна, че действително верният отговор не е този, който първоначално беше зачела и това доведе до допускането на още пет души до участие във втората фаза на изпита, която ще се проведе тази неделя.
За друг въпрос обаче комисията настоя, че е права и въпреки промените в Конституцията от 2023 г. и в АПК от 2025 г. участието на прокурора в касационното производство е задължително (подробно за всички въпроси виж по-долу).
Още след първите публикации за проблемни въпроси в изпита за правоспособност министърът на правосъдието Георги Георгиев издаде заповед, с която нареди на изпитната комисия „да извърши правен анализ на спорните въпроси и отговори, проверка за съответствие с действащата нормативна уредба към датата на изпита, проверка за еднозначност и яснота на формулираните въпроси, оценка дали евентуалната неточност е могла да повлияе на крайния резултат на кандидатите“.
След заповедта на министъра комисията е провела заседание, на което е приела, че единият от въпросите в изпита наистина е сгрешен, но за другия, както става ясно, приемат, че и към 2026 г. участието на прокурор в касационните административни дела е задължително.
Защо се възмути министърът на правосъдието
На настояването на Георги Георгиев да извършат правен анализ на въпросите и отговорите и дали те съответстват на действащата нормативна уредба отговориха така:
„Комисията реши, че съгласно действащата нормативна регламентация и по конкретно Наредба № 1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност, не съществува правна възможност административният орган – министър на правосъдието да вменява на Комисията задължения извън нормативно регламентираните, в качеството ѝ на помощен експертен орган. Комисията счита, че съгласно константната съдебна практика на административните съдилища и Върховен административен съд експертно-оценителската дейност на помощните органи при провеждане на конкурси и изпити не подлежат на административен или съдебен контрол. В този смисъл в относимия нормативен акт – Наредба № 1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност липсва регламентация, съгласно която административният орган министърът на правосъдието следва да приеме, утвърди или по друг начин да валидира решенията на помощния орган“.
„Необяснимо е изразеното в официален протокол становище, че „не съществува правна възможност административният орган – министър на правосъдието да вменява на Комисията задължения извън нормативно регламентираните, в качеството ѝ на помощен орган“. Становището е в отговор на моя заповед, с която изисках комисията да направи правен анализ на спорните въпроси и отговори, дадени на изпита в неговата тестова част, да направи проверка за съответствие с действащата нормативна уредба и за еднозначност и яснота на формулираните въпроси.
Основното задължение на комисията е провеждане на изпита в съответствие с действащата нормативна уредба и формулиране на ясни въпроси със само един верен отговор. Неразбирането на тази основополагаща задача буди основателни съмнения у мен в способността на членовете ѝ да проведат законосъобразно изпита във втората му част, което налага тяхната замяна„, коментира министър Георгиев пред Lex.bg.
Как сменената комисия чете АПК
Спорните въпроси от теста са №2,5,19 и 27. А значимите грешки, при които верни отговори са приети за грешни, са №5 с №27. Комисията призна, че №27 е сгрешен, но настоява, че е права за №5.
Въпрос №2 е за това пред кой съд се обжалва наказателно постановление – районен, окръжен или административен. В самата формулировка обаче е посочено, че това става в 7-дневен срок.
След последните мащабни изменения в Закона за административните нарушения и наказания, които влязоха в сила на 23 декември 2021 г., обаче той вече е 14 дни.
И ако сгрешеният срок за обжалване не влияе на верния отговор, то при въпрос №5 не е така.
Той гласи:
В касационното производство по реда на Административнопроцесуалния кодекс:
а) участието на прокурор не е задължително;
б) участието на прокурор е задължително;
в) прокурорът може да участва, ако това се налага е оглед защита на важен държавен или обществен интерес;
Комисията приема, че верният отговор е „Б“, т.е. че участието на прокурор е задължително в касационното производство.
Както е известно с промените в Конституцията от 2023 г. беше предвидено, че „прокуратурата следи за спазване на законността, като освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“.
Миналата година бяха приети и промени в АПК и така от 5 август 2025 г. чл. 217, ал. 3 от него, относно касационно производство предвижда следното: „При открито заседание участва прокурор в предвидените със закон случаи, в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, както и по негова преценка при условията на чл. 16“.
Т.е. участието му не е задължително и верният отговор е „В“.
Как отговаря комисията на кандидатите, които настояват, че участието на прокурора по касационни административни дела не е задължително:
„Комисията реши, посоченият от нея за верен отговор Б на въпрос № 5 е верен, тъй като разпоредбата на чл. 217, ал.3, изр. 3 АПК указва задължителното участие на прокурора в предвидените хипотези. Докато въпрос 5 от теста касае касационното производство по реда на АПК, поради което отговорът се съдържа имено в разпоредбата на чл. 217, ал. 3, изр. 3 АНК, чието систематично място е в глава дванадесета „Касационно производство“. Категорично отговор А и отговор В не следва да се считат за верни“.
Друг от въпросите, за който алармираха от „Правна лудост“, е №19.
Той е за това какви доказателства се допускат във въззивната инстанция? И възможните отговори са
а) не се допускат доказателства;
б) само нововъзникнали, новосъздадени и такива, които не са съществували при постановяване на първоинстанционната присъда;
в) допускат се всички доказателства;
„На пръв поглед всичко е точно. Само дето изпитващият случайно е забравил да уточни дали визира гражданския или наказателния процес. Ако е визирал първия, съгласно чл. 266 от ГПК правилен би бил отговор Б. Ако е имал предвид наказателния обаче, правилен ще е отговор В (чл. 315 НПК)“, посочват от „Правна лудост“.
Въпреки липсата на прецизност във формулировката, кандидатите могат „да се досетят“ (не че това е допустимо при изпит, който дава достъп до регулирани професии), че става дума за наказателния процес, тъй като съседните – 18 и 20 въпрос са свързани с него.
Следващият проблемен въпрос, за който са сигнализирали участници в изпита, е №27. Той гласи:
Ответникът може да предяви инцидентен иск:
а) с отговора на исковата молба;
б) в първото по делото заседание за разглеждане на делото;
в) до приключване на съдебното дирене в първа инстанция;
„Като правилен отговор е посочена буква Б, но видно от чл. 212 ГПК всъщност правилният е отговор А“, коментираха от „Правна лудост“.
Че инцидентният иск се предявява с отговора на исковата молба „призна“ и комисията. Ето какво гласи решението ѝ в тази част: „По отношение на въпрос № 27 Комисията констатира, че е допусната техническа грешка при посочване на верният отговор. Действително верният отговор е буква А“.
Заради този сгрешен въпрос още петима души са допуснати до втората част на изпита за правоспособност, който ще се проведе тази неделя – 8 февруари 2026 г., са допуснати още 5 души.
„Бе извършена повторна проверка на работите на кандидатите, които не са издържали, тъй като са дали 20 верни отговора на теста. Комисията установи, че това е повлияло на крайният резултат на 5-ма от кандидатите, чиито резултати бяха преизчислени и същите се допускат до участие във втория етап на изпита“, пише комисията.
Колко души с юридически верен, но непризнат от комисията, отговор на въпрос №5 не са допуснати до втората част на изпита за правоспособност само заради този незачетен отговор, не е известно.
Това обаче не е без значение, тъй като по закон всеки има право да се яви на изпита най-много три пъти и е възможно да има хора, които да загубят завинаги възможността да станат правоспособни юристи.
