М. Димитров: Борисов да признае поне хан Аспарух!

О�С СДС и ДСБ се обявиха днес против промените, които предлага Министерството на финансите за данъчните закони.

ДСБ обяви, че e срещу увеличаването на ДДС върху туристическите пакети, на акциза върху горивата и удължаването на амортизационните срокове, както и против увеличаване на минималните осигурителни прагове.

Според ДСБ, намеренията за

увеличаване на ДДС в условията на криза ще увеличат сивия сектор в туризма

и ще влошат условията за инвестиции във високите технологии и в малкия и начинаещ бизнес, ще увеличат и инфлацията поради оскъпяване на горивата.

Според партията, увеличаването на постъпленията в бюджета трябва да се търси чрез повишаване събираемостта на дълговете към държавата и развитие на усилията на правителството в това отношение от последните месеци.
 
Във връзка с анонсиранети днес данъчни промени, лидерът на СДС Мартин Димитров коментира, че според СДС обявяването на съкратен амортизационен план допълнително ще обложи фирмите с данъци.

В поредна реплика от наскоро възникналия спор между сините и ГЕРБ лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров призова премиерът

Бойко Борисов освен заслугите на СДС и ОДС, да признае и тези на Хан Аспарух,

който е създал България, на Хан Крум, който е въвел първите закони и на Цар Борис, който е покръстил българите.

По думите му ефективната борба с престъпността е започнала тогава, а техните заслуги също трябвало да бъдат признати и да не бъдат забравяни.

Всеки разумен човек в България е наясно, че в последните 20 години най-успешната реформа у нас е въвеждането на валутния борд, заяви Димитров по повод думите на Бойко Борисов, че при управлението на сините икономиката е заспала.

По повод изказването на премиера Борисов, че част от икономиката заспива вследствие на политиката, която е водена по време на правителството с премиер Иван Костов, от ДСБ попитаха дали Борисов смята, че икономиката е била жива и будна по времето на Жан Виденов и допълниха, че по време на управлението на ОДС в абсолютно доларови изражения, брутният вътрешен продукт се е повишил двойно.

ДСБ и СДС предложиха свои антикризисни мерки,

свързани с повишаване на събираемостта на държавните вземания и извеждане на икономиката на светло на отделни пресконференции. Според ДСБ трябва радикално да се намалят бюрокрацията и административните разходи и да се обясни започването на предприемачески инициативи, както и да се насърчи дребното и семейно предприемачество за осигуряване на устойчива заетост.


Румен Христов от СДС представи проект за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Промените включват създаването на нов член 38, който се отнася за правилата за фискална стабилност -- бюджетът се съставя и приема съгласно Европейската методология ESA95, а бюджетното салдо се отчита според методологията всеки месец.

От 2013 г. бюджетът на консолидирана база трябва да бъде балансиран или с излишък; по изключение в ситуация на криза или природно бедствие с 2/3 от гласовете на всички депутати може да се допусне дефицит до 3% от БВП, искат от СДС.

В последната алинея 5 се казва, че за издаване на държавен дълг до 1% от БВП в рамките на една година е необходимо одобрението на обикновено мнозинство в Народното събрание. За издаване на държавен дълг в рамките на една година над 1% от БВП, се изисква одобрението на 2/3 от всички народни представители.

От СДС смятат, че е възможно фискалният борд да бъде дори и по-успешен от валутния:

те дори ще се опитат да прокарат път на предложението си до Конституцията. Мартин Димитров подчерта, че най-мощната икономика в Европа -- Германия вече въведе такъв, като непосредствено са били намалени лихвените проценти за потребителските, ипотечните и бизнес кредитите.

"Министър-председателят често казва как следваме примера на Германия -- хайде сега да го последваме и по този изключително важен повод", призова Димитров.

Той изрази опасенията си, че ако предложението му за борд не получи подкрепата на кабинета,

България ще бъде глобена от ЕК,

а дефицитът няма да бъде овладян.

Очакваните ефекти от прилагането на фискален борд у нас са две - освен намаляване на лихвите по кредити и привличане на повече чуждестранни инвестиции, ще би трябвало да и косвен ефект за увеличаване на БВП.