П реображение Христово (или Господне) е празник, посветен на едно важно събитие от живота на Иисус Христос на земята.
Един ден, когато Той проповядвал в Галилея, северната част на Палестина, се изкачил на планината Тавор заедно с трима от учениците Си - Петър и братята Яков и Йоан, за да се помоли. И докато се молел там, Христос се преобразил пред тях, т.е. бил обгърнат от светлина, лицето Му засияло като слънце и дрехата Му станала бяла, бляскава като светлина, както пишат евангелистите. При това от двете Му страни стоели Моисей и пророк Илия, които разговаряли с Него.
Тази светлина била толкова силна, че учениците не можели да я гледат, закрили очи и паднали на земята. Смаяният Петър успял само да промълви: Господи, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника - за Тебе, за Моисей и за Илия. Докато Петър още говорел, от небето се чул глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение; Него слушайте!
Учениците удивени вдигнали очи и видели, че Спасителят бил вече сам. Той им казал: станете, не бойте се! И им заповядал да не разгласяват за видяното и чутото, докато Той не възкръсне от мъртвите, т.е. докато не се случи по-голямото чудо на възкресението Му. Събитието на Тавор било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение, когато видят Христовите страдания. Те чули гласа на Бог Отец, а Моисей и Илия с явяването си свидетелствали, че Иисус е Онзи, за Когото предсказвали пророците. Според преданието тези свети мъже беседвали с Христос за Неговите страдания и доброволна смърт, с които Той изкупи и спаси човечеството от греха и смъртта.
Светлината, в която апостолите видели Иисус Христос, се нарича нетварна (несъздадена), защото е била свръхестествена божествена енергия. Тя е сред основните въпроси в учението на исихазма.
