В България медиите изпълняват само частично своята задача. Бъдещето, демокрацията и просперитетът зависят от това дали българските медии ще удържат на предизвикателствата, дали ще са в състояние да казват истината директно, заяви посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер.
Той говори на дискусия "Година преди старта: дигитална България", организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ).
Форумът е под патронажа на президента Росен Плевнелиев и беше открит от него.
Пред участниците президентът подчерта, че е необходима мащабна информационна кампания за процеса на цифровизация у нас и добро планиране, защото хората трябва да знаят какво ще се случи във времето до въвеждането й през септември 2013 г.
Държавният глава цитира данни от проучване от март т.г., според което само 14 процента от българите знаят какво е цифровизация на телевизиите.
Плевнелиев изтъкна, че е в интерес на хората и е важно да има конкретен план и да се знае какво ще се случи през следващата една година. Зрителите трябва да знаят какво предстои и какво им е необходимо, за да приемат безплатната дигитална телевизия, каза той и посочи, че абсолютно никой - нито президентската институция, нито правителството, нито отделните телевизии биха желали да бъдат затрупани с протестни писма в последния момент, тъй като
ще има населени места, където на 1 септември 2013 г. има риск да няма телевизия.
Президентът припомни общата позиция с еврокомисаря Нели Крус, изразена при последното й посещение у нас, че ролята на цифровото излъчване е съществена за качествената, разнообразна, достъпна и прозрачна телевизионна информация.
Плевнелиев отбеляза също, че цифровизацията е сложен процес и той може да бъде реализиран само с обединените усилия на всички участници - законодателят, регулаторите, телевизионните оператори, медийните доставчици, потребителите.
Според него дигиталната телевизия може да е алтернатива за хората в градовете и селата, които по редица причини нямат достъп или не могат да си позволят кабелна телевизия.
Разбирам, че цифровизацията на телевизионния ефир у нас не се приема и оценява еднозначно, знам, че се води дебат сред телевизионните и кабелните оператори, отбеляза Плевнелиев. Той изтъкна, че технологичното развитие ни подтиква към това решение и даде пример със съседни страни - Македония вече е въвела цифровизацията, Сърбия и Гърция скоро ще приключат този процес.
Най-важното е какво е съдържанието, какво ще се предостави на хората в процеса на цифровизацията, каза президентът Плевнелиев. Технологиите са важни, но много по-важно е качеството и общественото задължение е да се доставя на хората смислена и разнообразна програма, каза държавният глава.
Свободата на мнението и на пресата "е правото да казваш на хората това, което не искат да чуят",така посланик Хофнер цитира Джорд Оруел.
Той подчерта, че тази централна задача на медиите ще бъде изпълнена когато медиите кажат на определени хора това, което те не искат да чуят, продължи Хьопфнер. И напомни, че ЕС ще следи много внимателно тези въпроси.
За нас е неприятен и тревожен сигнал, че в ранглистата "Репортери без граници" за независимост на медиите България е на последно място от всички европейски страни, заяви германският посланик.
По-рано днес, в интервю за БНТ председателят на СЕМ Георги Лозанов каза обаче, че единственият коментар, който той маже да даде на въпроса "Ще има ли цифровизирана телевизия в България след 11 месеца?" е "Дай, Боже!" Този процес струвал скъпо, а държавата не давала пари, заяви Лозанов.
На дискусията Георги Лозанов подчерта, че цифровизацията неотменно ще се случи. "Иска ми се да е както е според закона - през 2013 г., иначе ще стане "принудително" през 2015 г., когато вече няма да има избор, защото аналоговите сигнали "ще са свършили", каза той. И посочи, че проблемите са трудни, но същевременно се върши необходимото - оператори на мултиплекси разработват мрежа, вложени са инвестиции, СЕМ е издал лицензи на 20 предприятия за разпространение на 27 програми.
"Цифровизацията обслужва двупосочния преход в България от тоталитаризма - към консуматорското и към демократичното общество. Тя създава нов консуматорски стандарт, дава възможност зрителят сам да си прави тв програма, създава съвсем нова комуникационна среда. Цифровизацията е и модерна форма на защитана свободата на словото - променя представите за многообразие, гарантира не само политически плурализъм, но и плурализъм на вкусовете", посочи Лозанов.
Председателят на СЕМ изтъкна и социалната роля на цифровизацията - тя дава възможност на бедните, които сега не могат да си позволят кабелна телевизия, да гледат това, което гледат и богатите, предлага и допълнителни услуги за групите в неравностойно положение.
Цифровизацията е също защита на двата екрана вкъщи - на телевизора и на компютъра, който може би в перспектива "ще погълне" първия.
"Умната Европа иска да отложи това. В този смисъл цифровизацията е и механизъм за културна интеграция към ЕС - общността, която в същността си е най-големият културен проект на всички времена", каза Георги Лозанов.
В края на 2010 г. правителството, по искане на тогавашния министър Александър Цветков, реши да удължи срока за окончателното спиране на аналоговото телевизионно и радиоразпръскване и постанови България да премине към пълна цифровизация най-късно до началото на 2015 г. По-късно обаче министърът беше сменен с Ивайло Московски и стана ясно, че страната трябва да се подчини на директивата от Брюксел.
