Имат ли право на ордени агентите на ДС

К�д �дидатите за награждаване с ордени и медали ще подлежат на проверка за принадлежност към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Това приеха депутатите при второто четене на промени в Закона за ордените и медалите на Република България.

Вече не от председателя на парламента, а с решение на цялото Народното събрание ще се прави предложение за награждаване.

Решението трябва да бъде придружено с документа от извършената проверка за принадлежност към службите.

Предложенията за награждаване могат да се правят от парламента или от Министерския съвет.

Промените в закона бяха внесени от депутатите от Синята коалиция Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков.

Между първото и второто четене обаче законопроектът претърпя промени. Основното предложение на Тошев и Шарков беше да нямат право на ордени участвалите в политическите репресии, както и сътрудничилите на ДС, на Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана и на Народната милиция в периода 1944-1989 г.

Приетото предложение измества внесеното от нас допълнение в закона, каза Лъчезар Тошев. Той допълни, че въвеждането на проверка за принадлежност към репресивните органи е недостатъчна стъпка, защото не се взима отношение по въпроса редно ли е тези лица въобще да бъдат награждавани.

Виждам, че има желание да се заобиколи разпоредбата, която ние с Ваньо Шарков предлагаме, каза още Тошев.

Според национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), направено между 3 и 10 ноември 2010 г., 58% от българските граждани не одобряват практиката да бъдат официално награждавани с медали и ордени от съвременна България лица, които са работили за Държавна сигурност и изобщо за специалните служби.

Само 15%, са анкетираните, които не виждат нищо лошо в това.

Против награждаването с държавни отличия на лица, свързани със структурите на бившата Държавна сигурност, по-често са мъжете, хората на възраст между 50 и 59 години, гражданите със средно и по-високо образование, онези, които живеят в областните градове, симпатизантите на Синята коалиция, на "Атака" и на ГЕРБ.