България е сред водещите
страни по потребление на цигари, като от 2001 г. до 2005 г. тя заема трета
позиция в света по потребление на човек от населението.
Докато през 1985 г. среднодневното количество изпушени цигари в страната е 41,6 млн. цигари, то през 1990 г. то вече е 51,4 млн., а през 2001 г. достига 67,9 млн. цигари.
През 1996 г. пушачите в
България са 35,6%, а през 2001 г. те вече са 40,5%.
В сравнение с данните от
80-те години на ХХ в.,
тютюнопушенето при 13 и 14-годишните деца
през 2002 г. е нараснало над два пъти. Равнището на тютюнопушенето сред 15-годишните е сред най-високите в Европа, а 35% от учениците са пушили 40 и повече пъти през живота си.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2003 г. потреблението на цигари средно на лице от домакинство се увеличава с нарастване на дохода. Семействата, които попадат в групата с доход до 600 лв., са изпушили 792,1 цигари средно на едно лице, докато тези с доход над 3000 лв. са изпушили 1406,9 цигари.
Към 2005 г.
57% от пушачите в
България са мъже и 43% са жени,
като 53 на сто са на възраст над 39 години. Всеки трети между 15-29 години е пропушил на възраст под 15 години.
През 2008 г. редовни пушачи,
които палят поне една цигара на ден, са 46,6% от мъжете пушачи и 32,7% от
жените. При силния пол най-висок е процентът на пушачите на възраст 35-44 г. (53,7%), а при жените - 25-34 г. (42,7%).
Средната възраст, на която българите започват да пушат, е между 16 г. и 20 г.
Данни от Национално представително проучване от 2008 г., в което са анкетирани 2587 ученици от седми до девети клас, сочат, че 21% от участниците са запалили първата си цигара преди навършване на 10-годишна възраст.
На 5 декември 2008 г. 40-ото Народно събрание прие Национална здравна стратегия за 2008-2013 г. В документа бе отчетено, че през последното десетилетие делът на редовните пушачи нараства, особено сред жените и младите хора. В страната има около 3 млн. пушачи, а на пасивно пушене са изложени 2/3 от децата.
Към март 2009 г. България заема едно от водещите места в региона на Централна и Източна Европа и в света по потребление на цигари.
Закони
В България тютюнопушенето в закрити обществени места, обществения транспорт и закрити работни помещения е забранено от 1 януари 2005 г. със Закона за здравето, приет от 39-ото Народно събрание на 29 юли 2004 г.
Допуска се пушене в административни учреждения, места за настаняване и средства за подслон, заведения за хранене и развлечения, лечебни и здравни заведения, спортни, търговски и други обекти, както и някои превозни средства на обществения транспорт.
В заведенията за хранене и развлечение с повече от 60 места се допуска пушене в обособено помещение, обозначено с надпис.
През пролетта на 2009 г. бе приет Закон за здравето, според който на 1 юни тази година трябваше да влезе в сила пълната забрана на дима в затворени помещения.
Депутатите обаче одобриха на първо четене отмяна на пълната забрана.
По света
По данни на Световната здравна организация през 2002 г. пушачите в света са около 1,3 млрд. души.
На 1 ноември 1999 г. в Унгария влезе в сила закон, с който се забранява тютюнопушенето на обществени места.
На 29 март 2004 г. Ирландия стана
първата държава в ЕС, която забрани тютюнопушенето
на работните места, включително в ресторантите и баровете. На 1 юни 2004 г. примерът последва и Норвегия.
От 10 януари 2005 г. в Италия приеха закон, забраняващ тютюнопушенето на обществени места. След месец и в Куба въведоха мярката. Забранена бе продажбата на цигари на малолетни и в близост до училищата, а баровете и ресторантите се бяха задължени да отделят помещения за непушачи.
На 1 юни 2005 г. Швеция и Македония забраниха тютюнопушенето на обществени места. На ресторантите в Швеция беше позволено да имат
затворени помещения, в които да се пуши, но там не се сервират храна и напитки.
През 2006 г. бе наложена забрана за пушенето на обществени места под различни форми в: Испания (забранено е пушенето в офисите, болниците, училищата и затворени пространства), Уругвай (забранено е изцяло пушенето на обществени места, въведени са най-строгите ограничения в Латинска Америка), Пуерто Рико, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия (влиза в сила забрана за пушене в затворени пространства); в столицата на Аржентина Буенос Айрес е забранено пушенето в барове и кафенета.
През 2007 г. забрана за пушене бе въведена и в Хонконг, Белгия, Франция, Дания, Венецуела. В Хонконг ограниченията важат за работните места, ресторантите, парковете и плажовете. В баровете, нощните клубове и клубовете за масажи, обслужващи лица над 18 години, забраната е въведена от средата на 2009 г. В Белгия е забранено пушенето в ресторантите, които трябва да разполагат със специални помещения за пушачи, отделени от салоните, в които се сервира храна.
В Дания
пушенето на работното място е забранено, като изключения се правят за офиси,
големи ресторанти, барове и заведения, в които са обособени помещения за
пушачи.
На 3 май 2007 г. парламентът на Португалия одобри закон за забрана на пушене на почти всички обществени места, като барове и ресторанти с над 100 кв. м площ имат право да отделят 30% от пространството си за пушачи.
От 1 юли 2007 г. в Англия забраниха пушенето на работното мястото и на обществени места - офиси, предприятия, магазини, бирарии, барове и ресторанти, за обществения транспорт и работни превозни средства, използвани от повече от един човек.
През 2008 г. такава мярка въведоха и в Германия, Литва, Тайланд, Холандия, Швейцария, Индия, Турция. Най-строги са ограниченията в Бавария, където не може да се пуши дори в уличните шатри по време на бирения фестивал "Октоберфест".
От 2009 г. забрана за тютюнопушене е въведена в Гърция и Казахстан. В Гърция се пуши само в специални остъклени помещения в нощните заведения, барове или ресторанти.
От 1 януари 2010 г. в Кипър е забранено дори пушенето в частни автомобили, превозващи пътници под 16-годишна възраст.
