"Хомо Балканикус" - разпространеният в цяла Югоизточна Европа тип на мъжа-мачо с дебел врат, златен ланец и съмнителен морал, бе в центъра на лекцията, която проф. Габриела Шуберт от университета в Йена изнесе снощи в Българския културен институт в Берлин, съобщава "Дойче веле".
Този тип се вписва в едни остарели представи за мъжествеността и женствеността, които са отново на мода в България и другаде на Балканите, смята проф. Шуберт.
Александър Андреев от "Дойче веле" разменя с нея наблюдения и аргументи по темата.
"В Югоизточна Европа мъжът все още се оценява главно в традиционната му роля. Той е началникът в семейството, той има решаващата дума. За домакинството, бита, готвенето, отглеждането на децата все още се грижат жените, докато от мъжа се очаква, че ще работи здраво, за да осигурява препитанието", казва професор Шуберт.
Според нея тази картина отдавна вече не отговаря на действителността, но тъкмо тя изгражда основата на мачо-културата, толкова разпространена в България и другаде в региона.
Героите на новото време
Изследователката припомня още, че специално в България завръщането към тези архаични стереотипи може да се тълкува и като реакция на политическите промени, на прехода към демокрация и пазарно стопанство, който причини много сътресения и роди цяло поколение мъже, упражняващи (меко казано) доста съмнителни професии.
"Но тъкмо тези мъже натрупаха капитал и по този начин си осигуриха ключови позиции в обществото. Именно те задават тона на мачо-културата, независимо че тя има и своите ориенталски корени", обобщава преподавателката.
Въпросната култура (по-скоро субкултура) привлича като магнит мнозинството млади хора в България. В типажа "Хомо Балканикус", заедно с принадлежащите към него чалга и "мутреси", младите припознават успешния герой на новото време.
Професор Шуберт се съгласява с мнението на свои български колеги, че тази тенденция вреди на новите поколения и търси някакъв контрапроект:
"Според мен страната трябва да се отвори към Европа. Проблем е, че младите се идентифицират с домораслите конструкции на мъжествеността. Това положение може да се промени само, ако младите българи общуват по-активно със своите връстници от Западна Европа и обменят примери за подражание."
Грешките на църквата
"Хомо Балканикус" изкривява цялото пространство наоколо си. Независимо от своите често пъти нелегални занимания, той старателно се черкува, защитава някакви "изконни ценности", отдава се на фалшив патриотизъм.
Новите поколения в България са объркани от липсата на йерархия на ценностите, от беззаконието, съчетано с показна религиозност и плоски родолюбиви фрази. Габриела Шуберт добавя, че това не е специфично български проблем. В цяла Европа църквите изостават от развитието на обществото, смята тя:
"Според мен религиите вече не изпълняват своята функция, те се опират на миналото и не гледат към днешния ден и към бъдещето. Обществото, разбира се, има нужда от религията, но не в този й вид, не с всичките й днешни грешки.
Да вземем например многобройните грешки, които допуска Православната църква. Най-вече близостта до държавата и до управляващите, каквато наблюдаваме и в България. Тоест, църквата също трябва да се отвори - към обществото, към другите църкви. В името на общото, демократично европейско бъдеще църквата трябва постепенно да се откаже от някои свои вековни традиции", смята професор Шуберт.
