Това съобщи в Букурещ ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев. В румънската столица той участва в работна среща на тема "Посланията на националните инициативи" - част от програмата на
Осмата световна среща на българските медии, организирана от БТА.
Проф. Илчев припомни, че досега е имало два световни конгреса по българистика в София - през 1981 и 1986 г. Софийският университет е намерил финансиране, тъй като е спечелил голям проект. До момента близо 400 участници от чужбина са заявили желание да присъстват, а над 500 са те от България.
Патрон на конгреса ще бъде президентът на България, а организирането на международния форум съвпада с честването на 125-годишнината от основаването на Софийския университет.
Друг участник в работната среща - ректорът на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" проф. Пламен Легкоступ, представи инициативата на висшето училище хълмът Света гора да се превърне в символ на българската духовност. Идеята той да бъде проучен и социализиран е била приветствана от местната управа и бизнес.
Директорът на архитектурно-парковия комплекс "Двореца" в Балчик д-р Ивелина Радилова заяви, че 60 процента от посетителите на комплекса са румънци. Тя напомни, че дворецът на румънската кралица Мария, построен през 1924 г., е общоевропейско културно наследство.
Главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова представи продължение на инициативата "Чудесата на България" за избор на нови обекти в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тя напомни, че последният български обект е бил включен през 1985 г.
Нина Дерменджиева - директор "Маркетинг" във "Вестникарска група България", представи инициативата на вестниците "Труд" и "24 часа" за 10-томното издание "Бележити българи", в което са включени над 300 имена на знаменити личности.
Темата на форума в Букурещ, който ще продължи до 20 май, е "Медиите - между глобалното и регионалното". Обсъждат се промените в медийната среда у нас и по света, начините, по които българските общности зад граница и техните медии се справят с различните измерения на кризата, регионалните функции и глобалните предизвикателства пред медиите и др.
Специален акцент се поставя върху спецификата на работата и условията, в които работят регионалните медии в България.
Една от темите в програмата е бъде посветена на словото в българските медии. "Накъде след 80-то място" е озаглавен панелът, в който участват председателят на СЕМ Георги Лозанов, представители на Асоциацията на тв продуцентите, Българската асоциация на регионалните медии, членове на Комисията по култура, гражданско общество и медии към НС, главни редактори и издатели на медии у нас и по света.
Изложбата възрожденски български печат "Родени свободни"
бе открита днес в Румънската национална библиотека в рамките на Осмата световна среща на българските медии.
Директорът на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" проф. Боряна Христова посочи, че от 90 възрожденски издания 38 са излизали именно в северната ни съседка. Тя добави,че първата българска печатна книга на новобългарски - "Неделник" на Софроний Врачански - е отпечатана също там.
Има много вестници за вяра, политическа сатира, образователен характер, всички са правени от големи личности от българското Възраждане, което личи по тяхната актуалност и днес, отбеляза проф. Христова.
На изложбата може да се види как са изглеждали вестниците на Любен Каравелов - "Свобода", "Независимост", на Христо Ботев - "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме", на Георги С. Раковски - "Бранител", "Бъдущност", на Стефан Стамболов - "Нова България".
Сред експонатите е и първият български вестник, печатан в Румъния под заглавие "Българска пчела", първото списание за образование и наука на Българското книжовно дружество, преобразувано след Освобождението в Българска академия на науките, първият ежедневник "Секидневний новинар", който публикува информация на френската телеграфна агенция "Хавас" (днес Франс прес).
Източник: БТА
Последвайте ни
