Лице в лице с природните стихии – разказ на един доброволец

Т е са там, където има хора в беда. Те се борят с природните стихии. Участват в спасителни операции и в преодоляване на последствията от тежки аварии, наводнения, пожари. И го правят по собствено желание. Те са български студенти от Университетския аварийно-спасителен отряд (УАСО). Участвали са активно в акции след наводненията в Добрич и Мизия (2014 г.) и пожарите на Мальовица (2000 г.), в Пирин (2003 г.), в Бистришко бранище (2012 г.), при с. Локорско (2013 г.), над Рилски манастир (2015 г.). През последните години УАСО фокусира дейността си в борбата с горските пожари, защото броят и мащабът им достига критични за България нива – над 1 милион декара гори са безвъзвратно загубени, като за възстанояването на тези площи ще бъдат необходими повече от 100 години.

С доброволен труд членовете на УАСО се борят за ограничаване на проблема и се включват когато природата е застрашена, за да правят противопожарни просеки, да доставят материали, да осигурят прекъсна комуникация, за да окажат неотложна първа помощ и да спасяват. За да бъдат още по-ефективни в борбата с горските пожари и тежките последствия от тях, УАСО търсят подкрепа за проекта „Борба с горските пожари“ – част от дарителската инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. Със събраните в кампанията средства те ще закупят професионално облекло, което ще им позволи да са на първа линия в борбата с природните стихии. А какво означава да се изправиш срещу силата на природата? Вижте в разказа от първо лице на Васил Гурев, ядрен физик в СУ „Св. Климент Охридски“ и основател на УАСО през 1991 г.

„Пожарът на Мальовица. Може би най-големият пожар в Рила за последите 70-80 години. Планината горя две седмици. Горе работеха стотици хора – пожарникари, горски работници, общински служители, войници. И много планинари. За нас Мальовица е много специално място. […] Сега гореше Мальовица. Гореше нашият храм. Тръгваме за пожара на втория ден. Нямаме подходящ транспорт и се спазаряваме с една маршрутка да ни закара до ЦПШ-то. По пътя спираме на железарски магазин и за колкото пари имаме купуваме брадви, триони, лопати. Стигаме на Школата, представяме се, питаме какво да правим. Казват ни „качвайте се горе на пожара – там ще ви кажат”. Горе хората, опушени, окаляни, уморени, са лаконични: „Включвайте се”. Толкова. Включваме се. Не сме с особено самочувствие – нямаме опит с такива пожари. Гледаме какво правят другите. И ние – същото. Учим се в боя. […] Борбата с пожара е неравна. Истината е, че той не може да бъде победен. Хората просто се борят да го ограничат, да го забавят. Често през деня от вятъра огънят се засилва и трябва да се отстъпи назад. Започва да се прави нова просека, нов рубеж, който ще бъде бранен успешно час или ден, докато може. И после пак назад. Така дни наред. Умората се трупа, ресурсите се изчерпват. […] Дните минават. Понякога изглежда, че пожарът затихва. Но на следващия ден се разгаря отново. Пак браним една просека. Подредили сме се по дължината ѝ – през 5-6 метра. Тя е по-широка. Може би на това място ще имаме шанс да спрем огъня. Копаем яростно каменистата почва. Огненият фронт стига по последния ред дървета и със зловещо бучене пламъците тръгват нагоре към върховете на боровете. После огънят притихва и слиза ниско долу. Става тихо. Много тихо. Гори вече тревата към нас. Към линията, която сме очертали. Не говорим. Всеки един от нас отдавна е измерил с очи своите шест метра от тази линия, стиснал е здраво лопата в ръце и знае, че през това място огънят не трябва да мине…“

За да продължат доброволците студенти от УАСО да помагат при борбата с природните стихии, подкрепете проекта им „Борба с горските пожари“ за закупуване на термозащитни облекла. Можете да дарите в рамките на кампанията „Избери, за да помогнеш“ чрез виртуалния ПОС терминал на izberi.rbb.bg, като е необходимо единствено въвеждането на данни за картата и избор на сума за дарение. Опции са още дарение през Райфайзен Онлайн, банков превод, както и чрез SMS на единен дарителски номер 17 777, с ключова дума DMS POJARI.