А ко словото е цялото, а медиите - частното, свободата на медиите може да бъде разгледана като част от свободата на словото. От общото можем да намерим мястото на частното и обратно. Дотук с математическите понятия от ранните класове. Защо свободата трябва да започва и да завършва някъде? Тя не е ли абстрактно, емоционално, индивидуално, гражданско, лично усещане? Има ли граници наистина и, ако да, какво ще се случи, когато се прекрачат? Свобода, слово и медии са отделни понятия, но всички те съдържат в себе си едно послание. „Свободата се изразява в спазването на лични, морални, държавни норми и закони. Ако тези закони не се спазват, свободата се превръща в свободия” – с тези думи проф. Йордан Ведър приключи една от лекциите, на които имах честта да присъствам. В такъв контекст свободата има различни начини на възприемане и употреба, има граници, а това важи с пълна сила и за свободата на медиите.
Свободата за всеки човек e различно и субективно усещане. Трябва да се абстрахираме от субективното, защото обективна реалност в медиите е да има плурализъм на мненията, на различните гледни точки, правото на лично мнение.
Правото на личен избор без манипулация в резултат на обективно представена информация от медиите е сложен процес, изграждан от всяка отделна култура. Едно от утвърдените завоевания на демокрацията през годините безспорно е свободата на словото, т.е. и на медиите като изразител на свободното мнение. Има обаче няколко обществено значими аспекта на понятието „свобода на словото", които не могат да бъдат подминати без дискусия. Първият е, че тази свобода не е само професионален проблем на медиите, а засяга цялото общество. Тъй наречената четвърта власт е тази, която без специално разписани правомощия и отговорности в конституцията или някой закон, на практика "контролира" трите останали власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Това, което в съвременните демокрации се подразбира по дефиниция, е, че този контрол се осъществява в името на обществения интерес, т.е. в полза на потребителите на информацията. От своя страна медиите също подлежат на обществен контрол - дали те, които обвиняват представители на властта в корупция и непрофесионализъм например, не са засегнати от същите пороци. Четвъртата власт е полето, в което прожекторът осветява недостатъците на останалите власти и критиките към тях добиват легитимна публичност, но често самите медии остават извън него.
Другата аномалия, която остава встрани от общественото внимание, е, че медиите не говорят за собствената си отговорност. Една от видимите страни на тази отговорност е съзнателно поставеният ореол върху някои лица на организираната престъпност, които, благодарение на реабилитиращата функция на медиите, днес се подвизават като изтъкнати "бизнесмени". Четвъртата власт и политическото говорене трябва да бъдат двете страни на една монета, а не да действат като една сила.
Медиите са тези, които стават мощен проводник на принизяването не само на етичните, но и на естетическите критерии в съзнанието на огромни части от обществото, като тези критерии са заменени с откровено и целенасочено профанизиране. Днес в най-мощните средства за информация пространството за сериозен разговор по важни теми е сведено под санитарния минимум за сметка на комерсиални, при това от най-ниско качество, забавления.
Някой би казал, че точно в това се крие свободата на словото - в свободата на избора, но въпросът е има ли наистина избор в условията на тази почти еднаква картина на медийната действителност? Днес словото се оказва тотално зависимо от комерсиализацията. То все по-рядко служи за обмяна на реални идеи и все по-често за рекламни кампании в двете им разновидности, добили известност като бял и черен пиар.
За да не звучи толкова песимистично, целта на написаното е поне да предложи, ако не намери, решение на проблемите в днешната журналистика като професия. Разликата, която разграничава времето на комунизма и времето днес е, че медиите сега са много по-адаптивни, по-предприемчиви, по-плуралистично подчинени. Държавните медии отстъпват място на частните, капиталът променя кръговрата си, той не идва само от държавата, идва от частни лица с различни политически, религиозни, социални и културни интереси, които гледат с окото на преприемача и търсят онзи сегмент, в който ще бъдат най-оборотни и високо рейтинговани.
Свободата на медиите започва от сложната взаимовръзка с толерантността и нейните граници. Толерантността се свързва с разбирането за мултикултурализъм, поддържащ целостта и уважаващ отделната единица. Спецификата, есенцията на средствата за масова комуникация предопределя тяхната отговорност за изграждането на култура на толерантността, при която потъпкването на свободата на словото е табу. Медийното отразяване в съвременното общество трябва да генерира точна и ясна информация, но, за съжаление, в много случаи е източник на взривоопасно напрежение. Медиите имат отговорната задача да се оттласнат от изграждането на образи в обществото и да погледнат от един друг, различен ракурс – на медиатор между събитието и обществото, без субективизъм, без интереси на медията, без политическо влияние. Това са съставките за постигането на свободата на словото и изграждането на културата на толерантността, културата да работиш в интерес на гражданското общество. Свободата на медиите започва от...контекста на времето.
