Източник:
Гергана Костадинова, БГНЕС
Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита днес се поклониха на гроба на цар Борис Трети в манастира "СВ. Иван Рилски".
На днешния ден се навършват 67 години от кончината на цар Борис Трети.
По традиция всяка година на тази дата монасите в манастира отслужват панихида.
В централния храм на манастирския комплекс "Св. Богородица" се съхранява стъкленица със сърцето на царя,
отбелязва БТА.
Симеон Сакскобургготски и съпругата му поднесоха цветя пред гроба на Борис Трети и запалиха свещи. Те се срещнаха и разговаряха с игумена на манастира Адрианополския епископ Евлогий.
"Покрусата след смъртта на Борис Трети обърка политическа живот в България, а и липсата на авторитетен водач, на лидер, доведе до грешки, които в крайна сметка изпратиха България в Съветския лагер". Това казва проф. Георги Бакалов в интервю за БГНЕС.
По думите му последният български цар - цар Борис Трети, е противоречива личност, за която все още науката и публицистиката нямат единно мнение.
Проф. Бакалов припомня, че "само година след неговата кончина на власт идват комунистите, неговите противници, които го представят в една коренно различна светлина".
Цар Борис е получавал какви ли не оценки: "цар обединител", "добрия цар", "народния цар", но и "коварния монарх, в името на когото се издават смъртни присъди".
"Онова обаче, около което всички се обединяват, и тук напълно подкрепям подкрепям становището на проф. Андрей Пантев, e, че той е бил
"един тъжен цар",
защото едва на 24 години поема управлението след две национални катастрофи. България е била в разруха, след това е била застигната от световната криза 1929-32 г., "много територии са били откъснати, живи организми от българското тяло".
В самото начало на своето управление монархът, който не е могъл да участва активно в политиката, е бил сюрпризиран с едно земеделско правителство, което е с републикански настроения.
Атентатът през 1925 г. и последвалите ексцесии пък разделят трайно българския народ. Георги Бакалов е категоричен, че:
"85 години след това все още тези рани не са зараснали,
което създава впечатление, объркващо твърде много младите хора. Според него обаче, ако гледаме обективно, трябва да се приеме, че надделява положителната оценка". След като първоначално е трябвало да брани короната и авторитета на институцията, която управлява, по-късно последният български цар постепенно "се вмъква" с
един умерен реваншизъм,
отбелязва историкът. В този период на страната ни се гледа много отрицателно, като на аутсайдер на Балканите. Бакалов припомня, че царят успява да отклони и изплащането на неимоверно тежкия - над 2 млрд., дълг в златни франка, който сме дължали като победена страна, и след това при благоприятна ситуация - да възвърне част от изгубените територии.
Несъмнено връщането на Южна Добруджа е и с негово участие,
казва проф. Бакалов. За най-честите обвинения към него и по проблема дали е трябвало да сключи договор с оста Рим-Берлин-Токио, Бакалов казва: "Тук и много учени са разединени в становището си, защото безспорно е, че с подписването на този договор през 1941 г. българският народ не дава никакви жертви".
Той е категоричен, че "за да помогне на италианските си съюзници, Хитлер щеше да прегази България, за да се озове в Гърция. Това щеше да доведе нови жертви".
По това време обаче цар Борис казал:
"по-добре черен хляб, отколкото черни забрадки";
"Цар Борис никога не е имал намерение да вкара България активно във война - с войскови контингенти, с директно участие във военни действия и, както знаем, това не става. На Източния фронт има унгарци, има румънци, словаци, но българи няма и то при положение, че ние сме подписали Тристранния пакт", акцентира историкът.
Според него е въпрос на преценка дали това е било по-малкото зло от прякото участие в една предварително обречена война с Германия. "Интересно е, че цар Борис е успял и наистина
е съхранил най-добри отношения със Съветска Русия
и ако Съветският Съюз в даден момент се е нуждаел от някакъв неофициален контакт с Райха, това е могло да стане само чрез него, защото и българската дипломация, пък и самият цар, са заявявали решението си никога да не се участва във военни действия със Съветския Съюз", казва още българският учен.
В края на разговора за последния български цар, около чиято смърт все още тегне повече мистика, отколкото факти, проф. Бакалов категорично заявява, че за монарха е
надделяла положителната оценка
от народа.
А според него, именно този положителен кредит бе използван и от сина му Симеон Сакскобургготски преди 9 години, за да се върне в България и да бъде премиер четири години и коалиционен партньор в тристранната коалиция още четири години.
