Р ешението на "Ранобудните студенти" да прекратят окупацията на Софийския университет не е отстъпление, а по-скоро промяна на тактиката им, смята германският политолог Франц-Лотар Алтман, преподавател в Букурещкия университет.
Окупирайки университета, студентите де факто блокираха самите себе си. Затова те сега излязоха на улицата и пренесоха протеста си пред парламента - адекватно решение, като се има предвид, че бунтът им е насочен не срещу университета, а срещу политиците. В този смисъл това не е отстъпление, а просто нова насоченост на действията им, посочва проф. Алтман.
Йохана Даймел от Дружеството за Югоизточна Европа също е на мнение, че решението на студентите да прекратят окупацията на университета е правилно.
"Сега младите хора изнасят протеста си на улицата - при това без насилие. Вярно, че опитът им да блокират парламента се провали. Но пък постигнаха нещо друго: ясно се вижда как всичко това започва много да изнервя утвърдените политически партии. БСП и ГЕРБ дори докараха в София и Пловдив свои клакьори, които да се включат в шоуто им. Продължаващите вече месеци протести са достойни за уважение. За такова нещо са необходими много енергия и воля. Този бунт е изразител на силното желание на българите за промяна", казва Даймел.
Мълчанието на властта
И двамата експерти са смутени от поведението на управляващите, които се държат така, сякаш навън не се случва нищо. Йохана Даймел нарича това поведение "безпомощно" и вижда в него доказателство за това, че политическият елит се е отдалечил твърде много от народа.
Въпреки това обаче протестите успяха да постигнат нещо много важно: те вкараха България в международните новини. Дори "Ню Йорк таймс" пише за студентските протести и гражданските вълнения в България.
От друга страна социологическите проучвания показват, че едни нови избори няма да донесат желаната промяна - БСП и ГЕРБ отново биха спечелили най-много гласове, а правителството вероятно пак ще бъде съставено от БСП и ДПС. Това е като в играта "Монополи", когато играчът стъпи на полето "Върни се отначало", казва Даймел.
И Франц-Лотар Алтман смята, че премиерът Орешарски постъпва неразумно, правейки се, че не забелязва протестите. Очевидно е, че в случая става дума за масов народен протест, чийто рупор сега са студентите. Това се потвърждава и от резултатите от представително социологическо допитване, според които 54 на сто от анкетираните българи подкрепят протеста. "Ранобудните студенти" са авангардът на този граждански бунт, казва проф. Алтман.
Морална революция?
Миналата седмица преподавателят по конституционно право и бивш депутат от БСП Георги Близнашки предупреди, че протестите не бива да се подценяват. Той ги нарече "своеобразна морална революция, която ще даде отражение за дълго време напред".
С това определение е съгласен и проф. Алтман, според когото протестиращите искат да кажат на политическия елит тъкмо това: че му липсва елементарно разбиране за морал. Доказа го случаят "Пеевски", казва германският експерт.
По-различно вижда нещата Йохана Даймел: "За да наречем случващото се "морална революция", трябва да имаме пълна мобилизация на цялото общество, на цялата страна, медиите включително. Солидаризирането на голяма част от българското население с протестиращите студенти може и да е знак за обществен консенсус по основното искане - оставка и нови избори. В същото време обаче тези избори няма да доведат до съществени промени - в смисъл, че кормилото на властта ще си остане в ръцете на същите политически актьори. Докато негодуванието не доведе и до промяна в съзнанието на хората, а протестите не родят нова политическа сила, която да получи достатъчно подкрепа на избори, трябва да сме по-предпазливи с определенията за протеста", казва Йохана Даймел.
