Церемонията беше грандиозна, макар и една степен под т.нар. държавно погребение, с което бе изпратен други велик британски премиер на XX в. - Уинстън Чърчил.
Около 700 военни от трите рода войски съпровождаха процесията с тленните останки на Тачър. Както и Чърчил, Тачър беше изпратена с
военни почести.
Началото на траурната процесия беше възвестено от фанфарите на Кралските военноморски сили. По време на шествието звучаха погребални маршове от Шопен, Бетовен и Менделсон.
Ковчегът с тялото на бившия премиер на Великобритания бе изнесен от Уестминстър и погребалната процесия потегли към катедралата "Сейнт Пол". Ковчегът беше прехвърлен от катафалка на оръдеен лафет от Първата световна война, теглен от шест черни коня, при църквата "Сейнт Клемънт Дейнс" на улица "Странд".Хиляди почитатели на баронеса Тачър се бяха наредили по улиците, за да видят как ковчегът преминава от Уестминстър към "Сейнт Пол". Повечето хора ръкопляскаха в знак на почит и уважение, а двадесетина противници демонстративно и за да бъдат видени от телевизионните камери, обърнаха гръб на траурното шествие.
Мъж държеше плакат с надпис "У-у-у!", някои викаха "Боклук", докато поддръжници хвърляха цветя по пътя на процесията и отправяха одобрителни възгласи по адрес на изключителната жена политик.
След това ковчегът, покрит с британския национален флаг, върху който имаше голям букет бели цветя, бе внесен в катедралата "Сейнт Пол" на раменете на осмина военни от всички родове въоръжени сили.
(Вижте фотогалерия)
В храма бяха британската кралица Елизабет Втора, съпругът й принц Филип, политическият елит на Обединеното кралство и още 2300 души, сред тях - високопоставени лица от цял свят.
България беше представена от президента Росен Плевнелиев.
По здравословни причини на погребението днес не присъстваха последният президент на СССР - 82-годишният Михаил Горбачов, 87-годишният бивш германски канцлер Хелмут Кол и бившата първа дама на САЩ, 91-годишната вдовица на Роналд Рейгън - Нанси.
Аржентина, което претърпя поражение от Великобритания във войната за Фолклендските острови през 1982 г., не беше представена на високо равнище. Британските власти поканиха посланичката на Аржентина в Лондон, но не и президента Кристина Кирхнер. Последните церемониални погребения във Великобритания бяха на принцеса Даяна през 1997 г. и на кралицата майка през 2002 г.
"Тя беше първата жена министър-председател и заемаше този пост по-дълго от когото и да било друг през последните 150 години. В своя живот тя постигна някои изключителни неща", напомни министър-председателят Дейвид Камерън.
Той прочете откъс от Евангелието на Св. Йоан Богослов, спазвайки последната воля на Тачър, която не е искала политическа реч.
Внучката на Тачър Аманда също прочете откъс от Евангелието.
Организацията на погребението беше наречено операция "True blue" ("Искрена тъга") - игра на думи и със синия цвят, който е символ на Консервативната партия и който много често присъстваше в облеклото на първата и единствена жена премиер в историята на Великобритания. Според лорд Тимъти Бел, говорител на Желязната лейди, тя е смятала, че да се организира държавно погребение за нея е неуместно и волята й е била зачетена.
Държавното погребение включва тържествена военна процесия (каквато Маргарет Тачър всъщност имаше), както и всенародно поклонение пред тленните останки.
Организирането на държавно погребение става след одобрение на парламента - гласуване, което вероятно би породило разногласия в случая с Тачър, чието наследство продължава да предизвиква разделение в Обединеното кралство, 23 години след като тя си тръгна от "Даунинг стрийт".
През 1965 г. около 300 хил. души отдадоха последна почит пред ковчега на Чърчил на продължило три дни поклонение в Голямата зала в Уестминстър.
Държавни погребения са били организирани за няколко велики представители на науката, военното дело или политиката като откривателя на закона за гравитацията Исак Нютон (погребан през 1727 г.), херцога на Уелингтън, спечелил битката при Ватерло (1852 г.), или Уилям Гладстон (1898 г.), който е бил премиер четири пъти.
