Кадрите от демонстрациите по повод втората годишнина от революцията в Египет не са лишени от известна доза романтика. Мнозина от онези, които са участвали в събитията преди две години и са преживели успеха на 18-дневните демонстрации и свалянето на Хосни Мубарак, вероятно са били развълнувани и дори умилени.
Не може да не са си спомнили за приповдигнатото настроение в очакване на промените, за тогавашните надежди на хората, че след свалянето на дългогодишния властелин обществото ще стане по-добро, по-свободно, по-демократично, по-толерантно, че ще се установи социална справедливост.
Резултатите - крайно неочаквани
Всъщност стана точно обратното - египетската икономика е на дъното, чуждестранните инвеститори продължават методично да заобикалят страната. Броят на туристите спадна значително.
Повечето египтяни неизбежно усещат, че революцията им е донесла само неприятности и проблеми, че в икономически план нещата се развиват все по-зле, че повече младежи са безработни, и съответно - лишени от перспектива.
Перспективи няма и пред активистите на демократичната промяна, които преди две години дадоха тласък за мирната революция. Те са изправени срещу един властови апарат, който е много сходен с апарата на Мубарак, само дето има и допълнителна религиозна окраска, което превръща всеки негов критик в неверник и богохулник. Ислямистите от новия апарат изтъкват, че са дошли на власт по демократичен начин и заявяват: "Искахте демокрация, ето я: вече има законно избран президент - какво повече искате всъщност?"
Опозицията недоволна, но без истинско влияние
Две години след египетската революция от площад "Тахрир" в Кайро, в Александрия и другите градове на страната се събраха десетки хиляди демонстранти на нови протести, а това представляваше успех за недоволните. Но само частичен, на фона на това, че страната има население от 83 млн. души. Засега опозицията не е постигнала действителен пробив и успех срещу управлението на Мохамед Морси.
Президентът обяви, че след три или четири месеца в Египет може да се проведат парламентарни избори. Така ислямистите ще разполагат с достатъчно време да излъскат увредения си имидж, да дадат известен тласък на икономиката и да укрепят позициите си в държавната администрация.
За опозицията обаче, тази отсрочка също е ценна: тя ще й даде възможност да се обедини и да формулира своите конкретни политически цели. Както и да си осигури реална подкрепа сред населението. В крайна сметка революционната романтика не е достатъчна като политическа алтернатива.
