Н а 79-годишна възраст почина президентът Желю Желев, който беше държавен глава на България между 1990 и 1997.
Желю Желев е първият демократично избран президент след промените от 10 ноември 1989 г.
Той беше и сред създателите на СДС.
Паметта му беше почетена с едноминутно мълчание на днешното заседание на парламента.
Желю Желев е образец за гражданско и интелектуално достойнство, той беше безкомпромисно предан на свободата и демокрацията. Приносът му за демократичния напредък и европейския път на България винаги ще бъде помнен и почитан от обществото ни, заяви председателят на НС Цецка Цачева.
Оценки за неговата личност и дело споделиха мнозина политици, общественици, журналисти.
Желю Желев е роден 3 март 1935 г. в с. Веселиново, област Шумен. Завършва философия в Софийския университет през 1958 г. В периода 1961-1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ. През 1974 г. защитава кандидатска, а през 1988 – докторска дисертация.
През 1975 г. започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт.
През 1967 г. завършва книгата си „Фашизмът“, но тя е издадена 15 години след това,
чак през 1982 г., в 10-хиляден тираж.
Три седмици след като излиза, тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Все пак за това време вече са били продадени вече около 6 хил. екземпляра.
През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания, а след 10 ноември се включва активно в обществено-политическия живот на страната.
През февруари 1990 г. е създадена Федерацията на клубовете за демокрация
с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав – Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.
През декември 1989 г. Желев влиза като депутат в Седмото Велико народно събрание (ВНС). На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател (президент) на Република България на мястото на подалия оставка Петър Младенов, а
през януари 1992 г. става първият президент на България, избран демократично след свободни избори.
Заема този пост до 1997 г.
Той е един от първите политици, с името на когото се свързва приемането на евроатлантически курс във външната ни политика.
През есента на 1996 г. Желев губи предварителните избори за президент. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална-демократична алтернатива.
От 1993 г. е патрон на Либералния интернационал, а от 1997 г. е почетен председател на Либерално-демократичната алтернатива.
Президент е на Фондация „Д-р Желю Желев“, както и член, основател и президент на Балканския политически клуб.
Носител е на най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ – първа степен, както и на множество академични и държавни награди.
Преди малко повече от година в интервю в ефира на Нова първият демократично избран президент на България заяви:
„Никога не съм се стремял към властта с оглед правене на кариера и облагодетелстване. Изкушения е имало, но не съм се подавал. Знам, че всяко нещо с престъпен характер, рано или късно, излиза наяве. Нямам влечение към такива неща, въпреки че режимът (комунистическият, бел.ред.) предлагаше много апетитни предложения“.
Вижте още във видеото от предаването „Дикoff“:
