Любовта е сляпа. А бракът ѝ връща зрението… с очила и лупа.

Бракът е като торта – изглежда сладък, докато не разбереш, че са ти сложили грах вместо шоколад.

Комшия на вилата:
– Ще режеш с флекс ли?
– Не, с нежност и мъка – но ще режа.

В офиса идва HR:
– Търсим хора с критично мислене.
– А ако заплатата е ниска?
– Е, не чак толкова критично...

Кръчмарят философ:
– Пием не за да забравим, а защото помним прекалено добре.

– Мамо, колко време трае търпението?
– Зависи... Ако питаш за моето – вече свърши.

– Вие с кого сте дошли?
– С намерението да не се прибирам скоро.

Детето пита:
– Мамо, защо имам две имена?
– Защото „НЕ ПИПАЙ!“ не се брои за истинско.

Баща към сина си:
– Докато живееш в този дом, ще правиш каквото ти кажа!
– Тате, ама аз съм на гости...

Екзистенциалната криза свършва, когато започне ракията