В сяка неделя сутрин, още преди слънцето да се е издигнало високо над покривите на панелките, хиляди хора се стичаха към едно място, което беше по-шарено от цирк и по-шумно от панаир - битака. Там, сред разпилени кашони, дъх на печени кебапчета и оживени пазарлъци, се криеше магията на 90-те - едно време на преход, в което пазарите бяха истинските молове на България.
Пазарът като приключение
Да отидеш на битака не беше просто пазаруване. Това беше приключение. Настоящите молове, с блестящите витрини и климатик, не могат да се сравнят със сместа от миризми, звуци и картини, които превръщаха всяка разходка из сергиите в театър без сценарий.

От едната страна някой продаваше части за касетофон „Unitra“, от другата - купчина книги с измачкани корици. Имаше съветски фотоапарати, дънки втора ръка, запалки „Zippo“ с подозрителен произход и безброй дреболии, които на пръв поглед изглеждаха боклук, но за някого можеха да се окажат съкровище.
Гласовете на битака
„Айде, шефе, вземи го - за тебе е!“ - ехтеше гласът на търговец с бяла тениска и златен синджир. Друг, с цигара в устата, предлага часовници „Casio“ и „Seiko“, подредени в пластмасова кутия, сякаш са диаманти.
Децата се въртяха около сергиите с играчки - цветни пластмасови пистолети, китайски роботи-трансформъри и кукли с коси, които винаги се заплитаха. За тях Битака беше място на чудеса - никога не знаеш с какво ще си тръгнеш.
Съкровища в кашоните
Истинските ловци на находки знаеха, че съкровищата не се показват на масата. Те бяха скрити в кашоните под сергията, там където продавачите пъхаха „излишното“. Човек можеше да извади оттам стар винил на „Бийтълс“, бронзов медал от соц-олимпиада или дори оригинално кожено яке.
В 90-те години именно тук се раждаше културата на „винтиджа“. Само че тогава никой не го наричаше така - просто беше евтино, уникално и различно.
Миризмите и вкусовете
Битака имаше и своя кухня. Миризмата на печени кебапчета и кренвирши на скара се смесваше с аромата на прах от старите книги и бензин от моторетките, паркирани на входа. На пластмасови масички хората пиеха бира от бутилка и разказваха истории за „онова време“, когато „всичко беше друго“.
За много семейства разходката до битака беше събитие - не само да се купи нещо, а и да се прекара време заедно. Децата ядяха захарен памук, докато родителите се пазаряха за нова тенджера или комплект отвертки.
Пазарлъкът - изкуство и театър
На битака никой не плащаше първата обявена цена. Пазарлъкът беше задължителен ритуал. Колкото по-дълго и шумно спориш, толкова по-голямо удоволствие носи сделката. Понякога двама души се препираха толкова ожесточено за няколко лева, че около тях се събираше публика.
– Пет лева давам, повече няма! – Как пет, бе, шефе! Това е оригинал от Германия! – Оригинал, ама счупен. – Ей, ама си ми душманин!
И накрая ръцете се стискаха, усмивките грееха и и двамата се чувстваха победители.
Битака като огледало на времето
В хаоса на сергиите се отразяваше цялата българска реалност на 90-те. Там можеше да намериш както западни стоки, вкарани „през куфар“, така и реликви от социализма - значки с Ленин, плакати от „Златния Орфей“ или военни пагони.
За едни това беше символ на недоимъка - място, където хората продаваха старите си вещи, за да изкарат някой лев. За други - свобода и възможност да си купиш нещо различно, непознато, „отвън“.
Спомените, които миришат на прах и бензин
Днес, когато минаваме покрай лъскавите молове, в които всичко е подредено, подредено и предвидимо, Битака изглежда като спомен от друг свят. Но за онези, които са били там, той остава част от детството или младостта - цветен, хаотичен и жив.
Много хора все още пазят някоя вещ от битака - часовник, книга, плоча или яке. Тези предмети носят не само практическа стойност, а и емоция - парченце от онзи пъстър хаос, който наричахме „нашият мол“.
Завръщането към чаршията
Днес има модерни битаци и „винтидж“ пазари, но те са по-скоро атракция, отколкото необходимост. Сякаш градската култура се връща към онзи чар - ръчно изработеното, уникалното, съкровището, което чака да бъде открито.
Битака на 90-те обаче си остава уникален феномен - пъстра вселена от гласове, аромати и истории. Той беше място, където бедността и надеждата вървяха ръка за ръка, а пазарлъкът се превръщаше в изкуство.
И ако днес някой ви каже, че молът е сърцето на града - усмихнете се. За едно цяло поколение истинският мол си оставаше битака - шумен, прашен и безкрайно жив.