Н овите данни от последното проучване на „Евробарометър“ рисуват тревожна картина за социалния климат у нас. Докато Европа плахо започва да оптимизира очакванията си, страхът от финансово пропадане остава водеща нагласа в България.
Песимизмът в цифри: Къде стои България?
Данните от изследването са безмилостни: близо 34% от анкетираните българи заявяват, че очакват стандартът им на живот да се влоши през следващите 12 месеца. Това поставя страната ни сред държавите с най-ниски нива на потребителско доверие в целия Европейски съюз. За сравнение, средният процент на песимистите в ЕС е значително по-нисък – около 21%.
Разривът е още по-видим, когато погледнем към оптимистичния спектър. Едва 14% от българите вярват, че финансовото им състояние ще се подобри, докато средно в Европа 28% от гражданите гледат с надежда към личните си портфейли.
Мъжката тревожност: Защо силният пол се страхува повече?
Интересен акцент в проучването е демографската разбивка по пол. Данните показват, че мъжете в България са по-големи песимисти от жените по отношение на икономическото бъдеще:
37% от мъжете у нас очакват влошаване на жизнения си стандарт.
При жените този процент е по-нисък – 31%.
Експертите отдават това на факта, че мъжете често са заети в сектори, пряко зависими от цените на енергоносителите и суровините, като тежка промишленост и строителство. Тревогата им се подхранва и от ролята на „основен снабдител“ в семейството, която при поскъпване на живота от първа необходимост става все по-трудна за изпълнение.
Инфлационната сянка и „мързеливият капитал“
Въпреки че официалната статистика често отчита забавяне на инфлацията, българите не го усещат. В проучването 62% от анкетираните българи посочват „цените на храните и енергията“ като основен риск за домакинствата си.
На този фон изказването на шефа на МВФ Кристалина Георгиева за „мързеливия капитал“ в Европа намира силно отражение у нас. Българите масово усещат, че доходите им са „замразени“, докато разходите за живот се движат по спирала нагоре.
Пропастта между поколенията
Статистиката на „Евробарометър“ извежда и друг ключов детайл – възрастовата граница на страха:
Възрастова група 55+: Тук песимизмът е най-висок (42%), провокиран от фиксираните доходи (пенсии) и несигурността на здравната система.
Младите (18-24 г.): Единствената група, в която оптимистите преобладават (45%), което е сигнал, че новото поколение разчита повече на дигиталната икономика и мобилността на труда.
Изводът
България се намира в състояние на „икономическо изчакване“. Когато всеки трети гражданин очаква обедняване, потреблението се свива, а инвестициите в бъдещето се отлагат. За правителството и институциите остава предизвикателството да превърнат тези 14% оптимизъм в устойчива тенденция, преди песимизмът на мъжете и възрастните хора да се е превърнал в трайна социална апатия.