В чера руският президент Владимир Путин подписа с новите проруски лидери на Крим междудържавния договор за присъединяването на полуострова към Руската федерация. Днес темата е основна за руските медии.
„Днес ние и Западът живеем в успоредни светове“, заявява в „Комерсант“ руският министър Михаил Абизов, натоварен с проекта „Отворено правителство“. „Успоредни групи хора и политици, успоредни аргументи. Рано или късно обаче ще трябва да търсим пресечни точки. Нали в геометрията на Лобачевски успоредните прави се пресичат!“, прогнозира той. „Ние обаче живеем в геометрията на Путин“, добавя вестникът.
„Утро“ се пита
дали Крим ще стане „пролог към нова война“.
Ситуацията може да прерасне в бойни сблъсъци при всеки развой на събитията, независимо дали украинските войски в Крим „позорно ще се предадат“ или ще избухне конфликт между двата лагера, твърди електронното издание. „Запалката е заредена и може да пламне всеки момент. Бурето с бензин, което може да бъде подпалено, са активно засилваните и от двете страни противоречия около Източна Украйна. Точно така започват всъщност гражданските войни“, добавя „Утро“.
Речта на Путин при подписването сложи точка в днешното световно устройство,
заявява в заглавие „Ведомости“. „Фактически Путин предложи на световната общност на дело, а не на думи да приключи периода на еднополюсна глухота и прекомерни амбиции откъм Запада“, започнал след разпадането на Съветския съюз, коментира Дмитрий Бадовски, представен като шеф на прокремълския неправителствен фонд ИСЕПИ. Според него „Путин предлага нови принципи на международния правен ред, базирани върху единство на стандартите в международното право, истина, справедливост и зачитане на националните интереси“.
„Росийская газета“. Официозът цитира речта на Путин пред депутати, сенатори и висши чиновници: „Не можехме да не се отзовем. Инак просто щеше да е предателство“.„Не вярвайте на онези, които ви плашат с Русия. Че след Крим щели да последват други региони. Не искаме разделяне на Украйна“, обърна се Путин към украинския народ, но отсече: „Крим няма никога да бъде бандеровски“.
Според договора от вчера на полуострова формално е в сила руското законодателство, посочва „РБК дейли“. Фактически това ще стане след ратификацията на документа – всички украински правни актове, действащи в Крим, ще изчезнат и ще се задействат руските закони, обяснява Леонид Калашников от външнополитическата комисия в Държавната дума.
Действията на Путин са сериозен удар за онези американци и руски жители, които
повярваха, че е възможна процъфтяваща, демократична, силна и уважавана Русия,
изцяло интегрирана в международната общност; които я смятаха за стабилен партньор на САЩ в борбата срещу общите заплахи, изтъква обаче бившият посланик на Вашингтон в Москва Майкъл Макфол.
„Независимая газета“ сравнява словото на Путин с Фултънската реч на Чърчил.
„Желязна завеса може пак да отдели Русия от Запада“,
предупреждава вестникът.
Санкциите срещу руски официални лица и депутати няма реално да накърнят отношенията между Москва и Вашингтон, а екипът на Барак Обама едва ли ще се осмели да предприеме сериозни икономически мерки като замразяване на бизнесактиви или търговски ограничения, твърди „Росийская газета“. Докато президентът на САЩ не се разбере с европейците (ако изобщо успее), няма смисъл Вашингтон да налага забрани на американския бизнес в Русия. Иначе
само ще отстъпи на европейците част от руския пазар,
смятат говорили пред вестника експерти от бизнессъвета Русия-САЩ.
„Московский комсомолец“ преценява какво ще означава за Русия евентуалният отказ на Франция да изпълни договора за доставка на хеликоптероносачи клас „Мистрал“ на Москва. „Русия ще си спести почти 1,5 милиарда евро“, щом Париж ѝ върне платените вече 700 млн. „плюс сериозна неустойка. Ето ти вече бонус. Общо взето, приятничко наказание. Но не тъй приятно за френските корабостроители, които ще си изгубят работата“, иронизира всекидневникът.
Междувременно официален Киев заплаши да отнеме държавни активи на Русия в Украйна и трети страни като обезщетение за изгубения Крим. Само в Украйна може да бъдат отчуждени руски активи за 2 до 4 млрд. долара, а рисоквете от запор на руско имущество в трети страни са съвсем реални. Според експерти обаче потенциалната печалба на Кремъл пак е двойно по-голяма от загубите, пише „РБК дейли“.
