Ч етирима мъже, парализирани от кръста надолу от над две години, които са живели с мисълта, че положението им е безнадеждно, са възстановили способността съзнателно да движат краката си, но не и да ходят, благодарение на имплантирано в гръбнака електрическо устройство, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, позовавайки се на публикация в сп. "Брейн".
Успехът, постигнат от специалисти от университета на Луизвил, макар сведен до ограничен брой пациенти, дава надежда, че фундаментално ново лечение може да помогне на много от шестте милиона парализирани американци, в това число 1,3 милиона с увреден гръбначен мозък.
Дори тези, чиито случаи са окачествени като толкова безнадеждни, че не им се предлага по-нататъшна рехабилитация, могат да се възползват от новия подход.
Резултатите също така подлагат под съмнение ключово схващане за уврежданията на гръбначния мозък: че лечението налага увредените неврони да бъдат отгледани отново или да бъдат заменени, например със стволови клетки.
И двата подхода са се доказали като изключително трудни, а в случая със стволовите клетки и спорни.
"Голямото послание в случая е, че хората с увреден гръбначен мозък, както тези четирима мъже, вече не трябва да живеят с мисълта, че парализата е доживотна присъда. Те могат да постигнат известно ниво на съзнателни функции, благодарение на този сериозен успех в областта на изследванията на подобен род травми", казва д-р Родерик Петигрю, директор на американския Национален институт по биоинженерство.
"В цялата работа няма никакво чудо“, казва Питър Елауей – професор по психология в Лондон, който не е участвал в експеримента, цитиран от "Дейли мейл".
Но това може да даде на парализираните хора повече незавсимост и със сигурност може да промени живота им по някакъв начин“, смята специалистът.
29-годишният Дъстин Шилкокс е пострадал сериозно при автомобилна катастрофа през 2010 г. Миналата година специалистите имплантирали – чрез хирургична намеса, електрическото устройство. Пет дни по-късно Дъстин успял да помръдне пръстите на краката си за пръв път.
"Беше много вълнуващо и емоционално. Това ми даде огромна надежда“, споделя Шилкокс.
Сега младежът всеки ден се упражнява и движи краката си по около час. Казва с усмивка, че понякога си слага тениска на супермен, за да се вдъхновява допълнително.
